Определение № 587 от 23.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3083/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 146 от 24.04.2013 г. по ч.т.д.№ 116/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 306 от 05.03.2013 г. по т.д.н.№ 28/2010 г. на Бургаски окръжен съд. С последното се одобрява изготвената от синдика частична сметка за разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността на [фирма] /н/, на основание чл. 729 ТЗ. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима. С оглед разпоредбата на чл. 613а, ал.1 ТЗ на обжалване по общия ред на ГПК подлежат само изброените в нормата решения и определения на съда по несъстоятелността, а във всички останали случаи постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, съгласно чл. 613а, ал.3 ТЗ. Тъй като определението по реда на чл. 729 ТЗ не е сред изрично изброените в чл. 613а, ал.1 ТЗ, то приложима е разпоредбата на чл. 613а, ал.3 ТЗ. С оглед на гореизложеното определението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС- определение № 14 от 11.01.2013 г. по ч.т.д.№ 966/2012 г. на ВКС, II т.о. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение