Определение № 6177 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5426/2026 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане вх. №8739 от 25.03.2026г. на Ц. И. П. от [населено място], чрез адв. Каменова, за отмяна на Определение №1821 от 17.02.2026г. по адм. дело №1228/2026г. по описа на ВАС на РБ, с което е оставено в сила Разпореждане №1912 от 19.12.2025г. по адм. дело №588/205г. по описа на Административен съд – Враца. Искателят – Ц. П. счита, че са налице основанията по чл. 239, т. 1, т.3 и т.5 АПК за отмяна на влязлото в сила определение на тричленен състав на Върховен административен съд. Ответникът по искането – ДСП–Бяла Слатина не взема становище по него. Отмяната по реда на чл.237 и следващи от АПК представлява самостоятелно извънинстанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решения и влезли в сила порочни определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Тя е средство за защита срещу неправилни съдебни актове, посочени в чл. 237 АПК, които не съответстват на действителното правно положение, тогава, когато неправилността им се дължи на някоя/някои от изчерпателно изброените в чл. 239 от кодекса причини. Като извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни актове приложното поле на производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове не може да бъде установено чрез разширително тълкуване на чл. 237, ал. 1 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, счита така депозираното искане за отмяна на Ц. П. срещу посоченото определение на тричленен състав на ВАС на РБ, постановено по цитираното адм. дело за процесуално недопустимо, поради липсата на годен за отмяна съдебен акт. Разпоредбата на чл.237, ал.1 АПК въвежда изрично като предмет на отмяната само една категория съдебни определения – тези, с които се прегражда развитието на делото. Определение №1821 от 17.02.2026г. по адм. дело №1228/2026г. по описа на ВАС на РБ, чиято отмяна се иска, е постановено в производството по реда на чл.254 от АПК. С него съдът е оставил в сила Разпореждане №1912 от 19.12.2025г. по адм. дело №588/205г. по описа на Административен съд – Враца, постановено по искане за защита срещу неоснователни действия по чл.250 ал.1 АПК. Следователно, това съдебно определение не е прекратително определение, което препятства развитието на делото, а напротив се произнася по същество на предмета на съдебното производство, т.е. на повдигнатия пред съда правен спор относно наличието или липсата на хипотеза на чл.250 ал.1 АПК. Освен това самото разпореждане, постановено в посоченото производство няма сила на пресъдено нещо, а само изпълнителна сила. С постановеното разпореждане въпросът за основателността или неоснователността на действията на административния орган или длъжностното лице не се решава по окончателен начин, тъй като при възникването на нови обстоятелства и при ново искане той може да бъде пререшаван. Предвид изложеното разпореждането, постановено в производство по реда на чл.250 и сл. АПК, респ. актът на касационната инстанция, с който същото е оставено в сила, не е сред посочените в чл.237, ал.1 АПК актове, които подлежат на отмяна. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд(така Определение №10716 от 03.11.2025 г. на ВАС по адм. д. №10108/2025 г., VII о. и Определение №14592 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. №13781/2012 г., 7-членен с-в). По изложените съображения, липсата на процесуални предпоставки за упражняване и възникване правото на отмяна на влезли в сила съдебни актове налагат искането за отмяна да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по него съдебно производство се прекрати като недопустимо. По изложените съображения и на основание чл.249, във вр. с чл.159, т.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,