Определение № 51 от 09.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 454/2016 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Образувано е по съвместната молба /с вх. № 1338/6.ІІ.2017 г./ на касаторите А. М. Р. и П. М. П. – двамата от [населено място], [община], подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК, с предмет: изменение на постановеното по настоящето дело по реда на чл. 288 ГПК определение № 44/30.І.2017 г. в частта му за разноските, като присъденото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответната по касация застрахователна компания [фирма]-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 047.50 лв. бъде намалено „в границите 100-300 лв.”, понеже на съответствало на действащата към датата на постановяване на този съдебен акт редакция на текста на чл. 78, ал. 8 ГПК, препращаща от своя страна към разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ. Инвокиран е и довод, че неправилното определяне на това юрисконсултско възнаграждение - в размер, който многократно надвишава дължимото, „очевидно води до значително реално намаляване на и без това изключително ниските обезщетения на ищците”. По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответната по касация застрахователна компания [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт по основателността на искането, квалифицирайки го като „необосновано”, като в тази връзка претендира отхвърлянето му. Инвокиран е довод, че образуваното пред ВКС по реда на чл. 288 ГПК т. д. № 454/2016 г. представлявало заварено по отношение изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК производство, а доколкото в ЗИД на ГПК липсвало изрично посочване как следва да се прилага нормата по отношение на заварените производство, то следвало да се прилага редакцията на разпоредбата, която е била в сила към датата на започване на настоящия процес. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна в приключеното касационно производство по чл. 288 ГПК, настоящата съвместна молба на касаторите А. М. Р. и П. М. П. от [населено място], [община], с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е неоснователна. Вярно е, че със ЗИД на ГПК (Обн. ДВ, бр. 8/24.І.2017 г.) разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е била изменена, като в сега действащата й редакция, с добавеното ново второ изречение, тя вече гласи: „Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ”. Меродавна в процесния случай обаче, е не датата на изготвянето на определението по чл. 288 ГПК, а тази на произнасянето на ВКС в насроченото закрито съдебно заседание от 5.Х.2016 г. Ето защо, при определяне на дължимото в полза на ответното по касация застрахователно д-во юрисконсултско възнаграждение, настоящият състав е съобразявал относимите разпоредби /чл.чл. 9, ал. 3-във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4/ от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията им към датата на депозиране в канцеларията на въззивния съд на писмения отговор на търговеца по касационната жалба, а именно 5.ХІ.2015 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение