Определение № 1791 от 09.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 841/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение09.04.2025 г.докладчик Николай Иванов
Диспозитив
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молба с вх. № 211/27.01.2025 г. по описа на PC - Етрополе, подадена от „ММоторс" АД по гр. д. № 211/2016 г. на PC – Етрополе, с правно основание чл. 245. ал. 3 ГПК, с искане за издаване на обратен изпълнителен лист по делото, е Софийски окръжен съд. Делото да се изпрати на Софийски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство е образувано въз основа на определение № 1 от 21.02.2025 г. по възз. гр. д. № 488/2019 г. на Софийски окръжен съд, с което е повдигнат спор за подсъдност относно компетентния съд да разгледа молба на „ММоторс“ АД - ответник в първоинстанционното производство, за издаване на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК. Молбата на „ММоторс“ АД е била адресирана до ВКС, и подадена чрез PC – Етрополе. С разпореждане от 04.02.2025 г. ВКС е изпратил молбата на Софийски окръжен съд по компетентност, като съд „постановил решението“ за отхвърляне на иска, по смисъла на чл. 245, ал. 3 ГПК. Софийски окръжен съд е приел, че не е компетентен да се произнесе по молбата и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Настоящият състав на Върховен касационен съд, съобразно материалите по делото, намира следното: Разпореждането на ВКС от 04.02.2025 г., с което молбата на „ММоторс“ АД - ответник в първоинстанционното производство, за издаване на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК е изпратена на Софийски окръжен съд, съдържащо указания до същия да я разгледа, е задължително за въззивния съд. В случая това е съдът компетентен да се произнесе по молбата: Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на Д. Х. срещу „ММоторс“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 200 КТ. С първоинстанционното решение на PC - Етрополе искът е уважен частично. Срещу решението в частта, в осъдителната му част, е подадена въззивна жалба от ответника, като с решение № 271/06.08.2018 г. по възз. гр. д. № 268/2018 г. на СОС първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваната част. С молба с вх. № 6240/09.08.2018 г. ищцата е поискала да й бъде издаден изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение за присъдените със същото главница и лихви, която е уважена и изпълнителният лист е бил издаден. С решение № 132/11.07.2019 г. по гр. д. № 3496/2018 г. на ВКС въззивното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СОС. С решение № 19/13.01.2020 г. по възз. гр. д. № 488/2019 г. на СОС първоинстанционното решение частично е обезсилено, а в останалата обжалвана част е отменено, и вместо него е постановено друго решение, с което искът е отхвърлен. С решение № 44/26.03.2021 г. по гр. д. № 1822/2020 г. на ВКС, частично е отменено решение № 19/13.01.2020 г. по възз. гр. д. № 488/2019 г. на СОС, като искът по чл. 200 КТ е уважен частично до размера от 4742,40 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, а в останалата обжалвана част, в която искът по чл. 200 КТ е бил отхвърлен за разликата над 4742,40 лв. до размера на сумата 13 616 лв., въззивното решение на СОС е оставено в сила, т.е. в тази част касационната жалба не е била уважена по същество. Съгласно чл. 245, ал. 3 от ГПК, компетентен да издаде обратен изпълнителен лист след отмяна на решение, по което е било допуснато предварително изпълнение е съдът, постановил влязлото в сила решение, с което е отхвърлен искът. В правната теория /виж. Ж. С. и колектив. Българско гражданско процесуално право, изд., 2020 г., стр. 1024/ се приема, че това е съдът, който е постановил окончателното, необжалваемо решение, с което искът е отхвърлен и което на основание чл. 296 ГПК е носителят на силата на пресъдено нещо. Компетентен да издаде този ИЛ може да бъде въззивният съд, когато неговото решение е влязло в сила /определение № 383/22.10.2007 г. на ВКС, III г.о. по ч. гр.д. № 1822/2007 г./, защото не е обжалвано /чл. 296, т. 2 ГПК/ или на основание чл. 280. ал. 3 ГПК не подлежи на касационно обжалване /чл. 296, т. 1 ГПК/, както и ако касационната жалба не е допусната до разглеждане или не е уважена по същество /чл. 296, т. 3 ГПК/. Това може да е и ВКС /определение № 290/21.08.2018 г. па ВКС, IV г.о. по гр. д. № 4477/2016 г.; определение № 522/18.09.2009 г. на ВКС, IV г.о. по ч. гр. д. № 477/2009 г./, ако той на основание чл. 293, ал. 2 вр. ал. 3 и чл. 295 ГПК е решил делото по същество и е отхвърлил иска, тъй като неговото решение е окончателно и не подлежи па обжалване /чл. 296, т. 1 ГПК/. Постановеното от ВКС решение по гр. д. № 1822/2020 г. не съдържа отхвърлителен диспозитив. За сумите, за които се претендира издаване на обратен изпълнителен лист в молбата на ответното дружество, отхвърлителното решение е постановено от въззивния съд- Софийски окръжен съд, тъй като касационната жалба срещу тази част на решението /с която искът по чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над 4742,40 лв. до размера на сумата 13 616 лв./ не е уважена по същество, съответно в посочената отхвърлителна част на основание чл. 296, т. 3 ГПК въззивното решение е влязло в сила. Предвид на горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
Цитирани разпоредби
10- чл. 245, ал. 3 ГПК
- чл. 295 ГПК
- чл. 296, т. 1 ГПК
- чл. 296, т. 2 ГПК
- чл. 296, т. 3 ГПК
- чл. 296 ГПК
- чл. 200 КТ
- чл. 245
- чл. 280
- чл. 293, ал. 2