Определение № 442 от 23.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6229/2014 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С пункт 3 от частната си жалба с вх. № 10274/24.11.2014 г., молителката по делото Т. С. П. моли съда да намали, поради прекомерност, разноските от по 510 лв., присъдени с постановеното по делото определение № 367/06.11.2014 г. (срещу което е подадена частната жалба) в полза на всеки един от ответниците по молбата за отмяна на влязло в сила решение Е. Д. Н. и С. Д. И. – за заплатено от всеки от тях адвокатско възнаграждение по делото. В тази си част (пункт 3), частната жалба има характера на искане по чл. 248, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК – за изменение на постановеното по делото определение № 367/06.11.2014 г. в частта му за разноските, компетентен да са произнесе по което е настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС. Искането за това изменение е направено в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1, пр. 1 от ГПК (посочен там като „срок за обжалване”). Самото искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК също е направено своевременно. Ответниците по молбата за отмяна са направили своите искания за присъждането на направените от тях разноски за заплатени адвокатски възнаграждения и са представили доказателства за тях с отговора си на молбата за отмяна. Преписи от този отговор и приложенията му, съгласно ГПК, не се връчват на молителката, поради което последната не би могла да направи искането си за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на определението № 367/06.11.2014 г., с което по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата й за отмяна е оставена без разглеждане (респ. – делото не е внасяно за разглеждане и в открито съдебно заседание) и са присъдени тези разноски. Тъй като молителката не иска присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо тя да е представила списък на разноските – предвид разпоредбата на чл. 80 от ГПК – с оглед процесуалната допустимост на искането й по чл. 248, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК. По изложените съображения, съдът намира това искане за процесуално допустимо. Ответниците Е. Д. Н. и С. Д. И. в отговора си с вх. № 1109/10.12.2014 г. на частната жалба с вх. № 10274/24.11.2014 г. излагат становище за неоснователност на това искане, като поддържат, че направените от тях разноски за адвокатски възнаграждения са в минималния размер по чл. 9 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Материалният интерес по отношение на всеки един от ответниците по молбата за отмяна е от по 7 000 лв. (с влязлото в сила решение, чиято отмяна е искана от молителката, същата е осъдена да заплати изцяло тази сума на всеки един от тях). С оглед това, и тъй като делото не е разглеждано в открито съдебно заседание, приложими в случая са разпоредбите на чл. 9, ал. 4, изр. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ, предвид и § 1 от ДР на същата наредба. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за защитата на всеки един от ответниците по молбата за отмяна, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата, възлиза на 680 лв., а редуциран съгласно чл. 9, ал. 4, изр. 1 от наредбата – на 510 лв. Именно в този минимален размер са и присъдените разноски, поради което няма основание за тяхното намаляване. Изтъкваното от молителката обстоятелство, че тя е безработна и този размер е непосилен за нея, е ирелевантно съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и не може да бъде взето предвид от съда. В заключение, искането на молителката следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение