Определение № 818 от 20.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 25/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца по делото Н. С. М. срещу разпореждане № 4432/14.11.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 281/2025 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС). С обжалваното разпореждане е върната частната касационна жалба (озаглавена „молба за отмяна и жалба“) с вх. № 39089/10.11.2025 г., подадена от жалбоподателя срещу определение № 3456/05.11.2025 г., постановено по същото дело на ПОС. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на обжалване пред ВКС разпореждане на окръжния съд (така – разясненията в мотивите към тълкувателно решение (ТР) № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС). В частната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че депозираната от него с вх. № 39089/10.11.2025 г., съставлявала молба за отмяна на определение № 3456/05.11.2025 г., което било видно от съдържанието й – същата била с правно основание чл. 303 от ГПК, както и от заглавието й – „Молба за отмяна“, а думата „жалба“ била техническа грешка. Поддържа се и оплакване, че неправилно окръжният съд приел, че след като актът, чиято отмяна се иска, е определение, същото не подлежи на отмяна. В тази връзка се излагат доводи, че единствено ВКС, след като разгледа жалбата, следва да прецени, дали определението е от кръга актове, за които е допустимо искане за отмяна. Жалбоподателят излага и съображения, че определение № 3456/05.11.2025 г. било постановено от окръжния съд в нарушение на чл. 47 от ХОПЕС, които нямат отношение към законосъобразността на обжалваното в настоящото производство разпореждане № 4432/14.11.2025 г. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С въззивното определение № 3456/05.11.2025 г. ПОС е отменил първоинстанционното разпореждане № 2588/12.09.2024 г. по гр. дело № 10125/2024 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), с което последният е прекратил исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК, образувано по същото първоинстанционно дело, като с определението си въззивният ПОС е върнал делото на първостепенния ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения установителен иск. Така постановеното отменително въззивно определение № 3456/05.11.2025 г. на ПОС не подлежи на касационен контрол, тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК, а и жалбоподателят не поддържа доводи да е подал по този процесуален ред допустима частна касационна жалба срещу въззивното определение. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че по съдържание (и съгласно заглавието й, което не е от значение за правната й същност) подадената от него с вх. № 39089/10.11.2025 г., съставлявала молба за отмяна на влязлото в сила определение № 3456/05.11.2025 г. на ПОС. С нея жалбоподателят не е навел никое от основанията за отмяна влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т.т. 1-7 от ГПК, а е изложил оплаквания за неправилност на атакуваното от него въззивно определение, поради осъществено от окръжния съд неправилно тълкуване и прилагане на процесуалните правила на чл. 414, чл. 415, чл. 422 и чл. 423 от ГПК – при неспазване на задължителните разяснения, дадени в мотивите към т. 15, т. 5а и т. 10а от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС; т.е. – навел е касационни оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила, включително и на чл. 47 от ХОПЕС. Дори и обаче депозираната от жалбоподателя частна касационна жалба с вх. № 39089/10.11.2025 г., действително да имаше характер на молба за отмяна на влязлото в сила определение № 3456/05.11.2025 г. на ПОС, тя също би била процесуално недопустима, тъй като съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 6 и мотивите към нея от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни определения не подлежат на отмяна по реда на извънинстанционното производство по гл. ХХІV от ГПК, като единственото изключение е определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, каквото в настоящия случай не е постановявано. Жалбоподателят може да релевира доводите си за влизане в сила на издадената в негова полза съдебна заповед за изпълнение и за процесуална недопустимост на първоинстанционното исково производство по чл. 422 от ГПК, по реда на въззивното обжалване на решението на първостепенния съд, но не и чрез процесуално недопустимо атакуване на влязлото в сила отменително въззивно определение № 3456/05.11.2025 г. на ПОС. В заключение, подадената от жалбоподателя частна касационна жалба (озаглавена „молба за отмяна и жалба“) с вх. № 39089/10.11.2025 г., е процесуално недопустима и правилно е върната с обжалваното в настоящото производство разпореждане № 4432/14.11.2025 г. на ПОС, като при извършената служебна проверка съдът не откри пороци, водещи до нищожност или до недопустимост на същото, поради което то следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение