Определение № 454 от 20.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2496/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „МЕЧЕЛ КАРБОН“ АГ, подадена от пълномощника на дружеството - адв. А. Г., с искане за допълване на определение № 50021 от 23.03.2023 г. по ч.т.д. № 2496/2022 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на частната касационна жалба на „Топлофикация Русе“ АД, [населено място]. Ответната страна – „Топлофикация Русе“ АД, [населено място] – е получила препис от молбата по чл. 248 ГПК на 01.06.2023 г. и в рамките на законоустановения срок не депозира становище. С молба вх. № 6984/15.06.2023 г. молителят отправя искане за своевременно произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК. Нормата на чл. 248, ал. 2 ГПК предоставя едноседмичен срок за отговор на насрещната страна по молбата за допълване или изменяне на съдебния акт в частта му за разноските, който срок започва да тече от датата на съобщението за връчването му на препис от молбата. В случая процедурата по размяна на книжа е приключила на 08.06.2023 г., поради което оплакванията на молителя за забавяне на произнасянето по молбата му са изцяло неоснователни. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по ч.т.д. № 2496/2022 г. на ВКС, І т.о. е образувано по частна касационна жалба на „Топлофикация Русе“ АД, [населено място], срещу определение № 287 от 25.08.2022 г. по в.ч.т.д. № 223/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново. Настоящият състав с определение № 50021 от 23.03.2023 г. по ч.т.д. № 2496/2022 г. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение, като в определението по чл. 274, ал. 3 ГПК липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал отговор на частната касационната жалба. В подадения отговор е налице искане за възмездяване на направените от ответника разноски. Към отговора е представена фактура № 34895/03.10.2022 г. за сумата 12500 евро, както и банково извлечение за получен превод на стойност 78 333 евро с наредител „МЕЧЕЛ КАРБОН“ АГ и получател адвокатско дружество „Д., Г., К. и В.“. Като основание за плащане са посочени цифрови кодове, един от който съответства на цифровия код на отчета на фактурата. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение