Определение № 9559 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9711/2026 г.

ВАСТрето отделение06.10.2026 г.докладчик Пламен Петрунов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1581 от 06.07.2026 г., постановено по адм. дело № 370/2026 г. по описа на Административен съд – Перник. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ /п/ ДИАН ВАСИЛЕВ

Мотиви

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Г. И. Г., чрез адвокат Златкова, срещу определение № 1581 от 06.07.2026 г., постановено по адм. дело № 370/2026 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е върната исковата му молба срещу Областна дирекция на вътрешните работи (ОД на МВР) Перник, с която се претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от отменен като незаконосъобразен акт, а производството по делото прекратено. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба, Областна дирекция на МВР Перник, чрез юрисконсулт Василева взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд – Перник е образувано по исковата молба на Г. И. Г. срещу ОД на МВР Перник, след изпращане на делото по подсъдност от Районен съд Перник, с която са предявени субективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, следствие от незаконен акт на ответника. С разпореждане № 1161 от 22.05.2026 г. исковата молба е оставена без движение, с оглед констатираните от съда нередовности. С разпореждането на ищеца са дадени указания в седемдневен срок от съобщаването му да: изложи фактически основания, на които основа исковата си претенция, като уточни претенциите за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди от кой/кои незаконосъобразни административни актове, претендира настъпилите вреди, съответно обжалван ли е този акт и отменен или е или е оттеглен посочения административен акт. Поради това следва да направи конкретизация в този смисъл и да се представи индивидуалния административен акт и съдебния акт, с които е отменен, респ. да се представи акта за отмяна на по - горестоящия административен орган; незаконният акт на ответника, както е формулирано в петитума на исковата молба да се индивидуализира с дата, номер и издател; да посочи какви са конкретно имуществените вреди и в какво се изразяват същите, период, в който са търпени (начален и краен), съответно да посочи период, в който са търпени неимуществените вреди, както и да посочи причинно следствена връзка между отменения акт на ответника и претърпените от него вреди. В изпълнение на разпореждане № 1161 от 22.05.2026, с което исковата молба е оставена без движение и за отстраняване на констатираните от съда нередовности, процесуалният представител на ищеца е депозирал от негово име молба, с която уточнява, че вредите, чиято обезвреда се търси, произтичат от отменена по надлежния ред, като незаконосъобразна, заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца“. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че искът, с който е сезиран, е недопустим, тъй като не се установява твърдяното от ищеца, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка е отменена. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, взела е дължимото се участие в него, определението е мотивирано съгласно изискванията на закона. Видно е, както от първоначалната искова молба, така и от уточнението й, след оставянето и без движение, че ищецът претендира настъпването на вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт. Съгласно чл. 204, ал. 1 АПК иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на незаконосъобразния административен акт по съответния ред, според ал. 2 от същия законов текст искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт, а съгласно ал. 3 от чл. 204 АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В случая се претендира обезщетение за вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт. Не се установява по делото актът, на чиято отмяна се основават предявените искове за обезщетение да е обжалван, съответно незаконосъобразността му не е установена с влязъл в сила административен или съдебен акт. Обратно на твърдяното в частната жалба, отмяната не следва от Мотивирана резолюция на Началник група ОД на МВР Перник, тъй като с нея е прекратено административнонаказателно производство по акт за установяване на административно нарушение, нито от Постановление от 03.11.2025 г. на Районна прокуратура Перник, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 309/2025 г. по описа на 02 РПУ – Перник. Административният акт, на чиято незаконосъобразност ищеца основава твърдените за причинени вреди не е техен предмет. Неоснователни са доводите, че претенциите се основават и на незаконосъобразни действия и бездействия, с оглед съдържанието на молбата, с която е извършено дължимото се отстраняване на нередовностите на предявената искова молба. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

7