Определение № 68 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 51/2010 г.

Производството е по член 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Н. С. Т. и Е. С. Й. против определение от 03.12.2009г. на Ш. окръжен съд,постановено по гр.д. №671/2009г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение от 26.09.2009г.,постановено по гр.д. №601/2009г. по описа на Районен съд гр. Н.,като е оставено без уважение искането на ответниците Н за спиране на производството по делото на основание член 229 ал.1 т.4 от ГПК. При извършената проверка касационният съд установи следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима. Според разпоредбата на член 274 ал.3 от ГПК,когато са налице предпоставките на член 280 ал.1 от ГПК,на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:т.1-определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалба,преграждащи по –нататъшното развитие на делото и т.2-определения ,с които се дава разрешение по същество на други производстваили се прегражда пътя на тяхното развитие. С постановеното определение от въззивния съд се потвърждава определение,постановено в хода на първоинстанционното производство,с което съдът е отказал да спре производството по същото,поискано от настоящите касатори ,на основание член 229 ал.1 т.4 от ГПК,според която разпоредба съдът спира производството,когато в същия или друг съд се разглежда дело,решението по което има значение за правилното решаване на спора. Очевидно,постановеното от въззивния съд определение,предмет на настоящата частна касационна жалба, е извън обхвата на определенията визирани в член 274 ал.3 т. 1 и т.2 от ГПК и като такова не подлежи на касационен контрол. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд