Определение № 378 от 26.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1518/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Л. И. Л. [ЕГН] срещу определение № 66/01.04.2016г. по в.ч.т.д. №90/2016 на АС-Велико Търново, с което е потвърдено определението, постановено от ОС-Плевен по ч.т.д. №14/16, с което на основание на чл.536 ал.1 ГПК е спряно регистърното производство по заявление образец А7 с вх. № 2016201180503 за обявяване в ТР при Агенция по вписванията на решения на общото събрание на ЗК“ЕДИНСТВО 94“ ЕИК[ЕИК]. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба В. А. Е. в пиксмен отговор изразява становище за неоснователост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, според която разпоредба не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Определението на въззивния съд за спиране на производството по вписване в търговския регистър попада именно в тази категория, тъй като самото решение за вписване като акт постановен в охранително производство е необжалваемо. С оглед изложеното, съдът намира, че частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение