Определение № 189 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3227/2021 г.

Постъпила е молба от ответника Д. В. Д. с искане за освобождаване на внесено парично обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на 5 138. 40 лв. и за превеждането му по сметка на Районен съд – Силистра по изп. дело № 20213420400252 на ДСИ, за да послужи за удовлетворяване на вземанията на ищеца в рамките на принудителното изпълнение, признати с влязло в сила решение по настоящото дело. В дадения от съда срок, насрещната страна – ищецът „Мишън“ ЕООД, депозира писмено становище, в което заявява, че е съгласна внесеното от ответника парично обезпечение да бъде преведено изцяло по банковата сметка на ДСИ, за да послужи за удовлетворяването му по висящото принудително изпълнение. Моли да бъде отменено определението на друг състав на ВКС по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК и да бъде обезсилена издадената въз основа на него обезпечителна заповед. За да се произнесе по подадената молба настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, взе предвид следното: С определение № 136/24.02.2022г. по настоящото дело, постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, с което Д. В. Д. е осъден да заплати на „Мишън“ ЕООД сумата 5 138. 40 лв., съставляваща 1/2ид.ч. от неплатена наемна цена по договор за наем от 28.07.2014г., сключен между ищеца и наследодателя на ответника - М. Д., за периода: 28.07.2015г. – 28.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Доколкото липсват доказателства, а и от удостоверение с изх. № 4515/21.04.2022г. на ДСИ Г. Я. към Районен съд – Силистра, се установява, че процесните задължения /главно и акцесорно/ не са погасени доброволно от ответника – длъжник в изпълнителното производство Д. В. Д., няма законови пречки при изрично заявеното от двете страни в процеса съгласие, паричното обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, да бъде преведено от сметката на ВКС по посочената сметка на Районен съд – Силистра, за да послужи за нуждите на принудителното удовлетворяване на признатите с влязлото в сила съдебно решение вземания. Не са налице основания за отмяна на определението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК и за обезсилване на издадената въз основа на същото обезпечителна заповед, тъй като въззивното решение е влязло в сила, подлежи на принудително изпълнение, а хипотезата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК се счита за отпаднала по силата на закона с приключване на висящността на настоящото касационно производство. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение