Решение № 10661 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5458/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. М., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк, вх., ет., ап.], подадена чрез пълномощника адв. Илиева, срещу Решение № 1166/23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1033/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) № Р-16002620001655-091-001/19.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 602/08.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост, а в условията на алтернативност се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Изтъква се, че съдът не е съобразил влезли в сила решения на ВАС, имащи пряко значение за правилното решаване на спора. Твърди се, че е установена разполагаема парична наличност към 01.01.2016 г., което не е съобразено от административния съд. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния РА да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище, подадено чрез пълномощника юрк. Григорова, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. За да се произнесе по основателността ѝ, настоящият касационен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Хасково е бил РА № Р-16002620001655-091-001/19.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 602/08.12.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на Г. М. са установени задължения за данъчния период 2016 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 5 265,29 лв. главница, ведно с 2 878,59 лихви. В останалата част – по отношение на установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. и 2018 г.; за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г.; за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за 2017 г. и 2018 г., с решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК, РА е отменен, а преписката е върната за провеждане на нова ревизия. Производството пред административния съд се е развило при условията на чл. 226 АПК, след като с Решение № 4173/17.04.2025 г., постановено по адм. дело № 11878/2024 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е отменено Решение № 3031/22.07.2024 г., постановено по адм. дело № 91/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, и делото е върнато за ново разглеждане. С отменителния акт на касационната инстанция са изложени съображения за допуснати нарушения на чл. 171, ал. 5 АПК в правораздавателната дейност на решаващия съд, като е изтъкнато, че не е съобразен предметът на оспорване – задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. Констатираните пропуски са резултирали в неустановяване относимите факти относно имуществото, доходите и разходите на М. за 2016 г. В заключение касационната инстанция е посочила, че първоинстанционният съд не е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 160, ал. 2 ДОПК на ревизионния акт в оспорената му част и не е изяснил и установил релевантните за спорния период факти, което препятства преценката на касационната инстанция за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. При новото разглеждане на делото, от фактическа страна, административният съд е приел за установено следното: Г. Д. М. е местно физическо лице по см. на чл. 4 ЗДДФЛ и е данъчно задължено съгласно чл. 6 ЗДДФЛ. Ревизираното лице няма регистрация като ЕТ, едноличен собственик и управител е на „М. Минералс“ ЕООД. От 2019 г. има регистрация като [заличен текст] – творческа дейност в областта на литературата и изкуствата. В хода на ревизионното производство, образувано по повод съмнения за укрити доходи от търговска дейност чрез куриерски дружества, е извършена и съпоставка между доходите и разходите на лицето, при която за данъчния период 2016 г. е констатирано несъответствие – паричен недостиг в размер на 52 652,90 лв. Приходните органи са приели за установено обстоятелството, предвидено в чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи. С оглед това на М. е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, с което е уведомена, че при извършване на ревизията е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което данъчната основа ще бъде определена по реда чл. 122 и сл. ДОПК. В изпълнение указанията на касационната инстанция, административняит съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изчислила различни варианти на паричните потоци за спорния период, кредитирана от съда. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Изложени са съображения, според които съдът дължи преценка единствено по отношение на относимите за 2016 г. факти и обстоятелства – начални и крайни наличности по банкови сметки, увеличение на средствата по тях, разходната част на паричния поток и наличието или липсата на доказан източник на внесените суми. По отношение окончателното Решение № 994/29.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12289/2025 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е прието, че същото касае различен РА, издаден на М., за други данъчни периоди, поради което е неотносимо спрямо процесния спор. Формиран е решаващ извод, според който през изследвания данъчен период е налице съществено несъответствие между установения финансов ресурс на М. и увеличението на средствата по сметките ѝ, което съставлява достатъчно основание, за да се приеме за установена предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. При кредитиране първия вариант на експертизата е прието, че в разходната част на РА е извършено дублиране на разходи за издръжка и живот в размер на 4 601,50 лв. Съобразно това актът е отменен в частта, с която са установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2016 г. за сумата над 4 883,01 лв. до 5 265,29 главница, както и за размера над 2 669,41 лв. до 2 878,59 лв. лихви. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо, но неправилно. Предмет на касационно оспорване пред настоящата касационна инстанция е решението на административния съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето против РА в частта относно установените по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2016 г. дължими суми в размер на 4 883,01 лв. главница, ведно с 2 669,41 лв. лихви. При проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят главно и пълно някое от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното. Ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК представлява набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните разпоредби на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. Тази негова специфика естествено води до приблизително установяване на данъчната основа, размерът на която не е абсолютно съответстваща на обективно осъществения облагателен фактически състав, но тази разлика е рефлексия от неправомерното поведение на ревизираното лице, от което то не би могло да черпи благоприятни за себе си правни последици. Спорният по делото въпрос се свежда до това налице ли са обстоятелства, обосноваващи провеждане на ревизията по особения ред, предвиден в чл. 122 ДОПК. В процесния случай с Решение № 602/08.12.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП е бил отменен РА № Р-16002620001655-091-001/19.09.2022 г. в частта относно установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. и 2018 г.; за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г.; за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за 2017 г. и 2018 г., като преписката е върната за провеждане на нова ревизия. В резултат е издаден РА № Р-16001622007797-091-001/30.10.2023 г., потвърден с Решение № 62/16.02.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП. Последният е оспорен по съдебен ред, като е отменен в цялост с Решение № 7922/30.10.2025 г., постановено по адм. дело № 427/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение № 994/29.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12289/2025 г. по описа на ВАС, Първо отделение. С посочените съдебни актове е прието, че не са били налице годни доказателства, от които да е видно, че ревизираното лице е получавало суми от наложени платежи и пощенски парични преводи, представляващи укрити доходи, съответно не е било длъжно да декларира получени доходи. Формиран е решаващ извод, според който не е доказано за целите на данъчното облагане твърдението на приходните органи за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, като неправилно органът е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 ДОПК. Следва да се посочи, че установените с процесния РА и с РА № Р-16002620001655-091-001/19.09.2022 г. задължения са резултат от общо ревизионно производство по арг. от чл. 155, ал. 4 ДОПК. Съгласно трайното разбиране на ВАС, при връщане на преписката за нова ревизия на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК, не се образува ново ревизионно производство, а съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК се възстановява неговата висящност. Съобразно изложеното по-горе, следва еднозначен извод, че по отношение проведената на М. ревизия изначално не са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, обусловили провеждането ѝ по особения ред, противно на доводите на съда. Съдът е следвало да съобрази, че доколкото ревизията е образувана по повод съмнения на укрити доходи от търговска дейност, които не са подкрепени от надлежни доказателства, то същата незаконосъобразно е проведена по особения ред, което влече отмяна на оспорения РА и в посочената му част. Нещо повече – доколкото с решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК е призната разполагаемост на лицето с парични средства за предходните данъчни периоди, то същите е следвало да бъдат признати при извършване съпоставката за спорния период, противно на приетото от административния съд. Съответно, погрешно е прието, че указанията на касационната инстанция изискват изолирано съобразяване фактите и обстоятелствата, касаещи единствено данъчния период 2016 г. Предвид изложеното, решението на административния съд, в посочената му част, както и в частта за разноските, като неправилно, следва да бъде отменено. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касатора се следват разноски за четири съдебни инстанции в общ размер на 3 545,48 евро съгласно списък по чл. 80 ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение