Определение № 4664 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3690/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Я. Т. против разпореждане № 314/30.03.2026 г., постановено по гр.д.№190/2025 г. от АС – Варна, ІІ състав. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане е върната подадена от жалбоподателката частна жалба против определение № 810/24.11.2025 г.. С Разпореждане №95/30.01.2026г., частната жалба е оставена без движение, като е дадена възможност на жалбоподателката да внесе държавна такса по същата. С молба вх.№ 1316/20.02.2026г. жалбоподателката е отправила искане за изменение или отмяна на разпореждане № 95/30.01.2026г. относно задължението за внасяне на държавна такса по обжалването. С разпореждане № 181/23.02.2026г. съдът е оставил без уважение тази молба. Даден е седмичен срок от съобщението, жалбоподателката да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 7,67 евро. Тъй като жалбоподателката е уведомена лично за разпореждането на 06.03.2026г. и в дадения от съда срок не е представила доказателства за внасянето на таксата, съдът е върнел частната жалба с обжалваното разпореждане. Доводите в частната жалба са, че жалбоподателката не дължи заплащане на държавна такса, защото националният съд няма основание да събира държавна такса от лице /дете/, което защитава право на издръжка, в каквато насока има постановени съдебни решения. Ищцата е страна в спор, повдигнат от ищеца по предявен установителен иск. Доводите на ищцата са неотносими към предмета на спора. Жалбоподателката не е ищца по този иск, а той няма за предмет издръжката й, както и възрастта на ищцата / 25 г. към настоящия момент/ предполага неоснователност на твърдението за неоснователност на искането за заплащане на държавна такса. Предвид изложеното са неоснователни и исканията за отправяне на преюдициални запитвания и позоваването на ДФЕС в тази насока. Предвид изложеното, разпореждането на съда, с което е върната частната жалба поради неизпълнение в дадения от съда срок за внасяне на държавна такса е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС