Определение № 9629 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9268/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от Ц. М. К., чрез проц. му представител адв. М. Коева, както следва: частна жалба против определение № 641 от 03.04.2025 г. и частна жалба против разпореждане № 460 от 05.03.2025 г., постановени по адм.д. № 394/2024 г. по описа на Административен съд - Враца. Изразява се искане за отмяната им и възлагане на разноските от всички съдебни инстанции на противната страна. Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, развива подробни съображения за неоснователност на подадените частни жалби в депозиран писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, счита частните жалби за допустими, като подадени от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд – Враца е започнало, след като с решение № 7294 от 12.06.2024 г., постановено по а.д. 2556/2024 г. по описа на ВАС е обезсилено решение № 402 от 28.11.2023 г., постановено по адм.д. № 679/2022 г. по описа на Административен съд – Враца, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по законосъобразността на акт, който не е годен предмет на оспорване. С решение № 1892 от 31.10.2024 г., постановено по адм.д. № 394/2024 г. по описа на Административен съд – Враца, жалбата на Ц. М. К. срещу акт за прихващане и възстановяване е отхвърлена. Цитираното решение е изменено в частта на присъдените разноски с определение № 43 от 08.01.2025 г., постановено по адм.д. № 394/2024 г. по описа на Административен съд – Враца. Постъпила е касационна жалба от К. срещу решение № 1892 от 31.10.2024 г., както и частна жалба срещу определение № 43 от 08.01.2025 г., постановени по адм.д. № 394/2024 г. по описа на Административен съд – Враца. С определение № 641 от 03.04.2025 г., постановено по адм.д. № 394/2024 г. по описа на Административен съд – Враца, касационната жалба на К. срещу решение № 1892 от 31.10.2024 г. постановено по същото производство е оставена без разглеждане на основание чл. 215, т. 4 от АПК във вр. с чл. 213а, ал. 2 от АПК, тъй като предмет на спора е АПВ, с което са прихванати публични задължения в размер на 305,78 лв., която сума е под установения от закона праг за обжалваемост по чл. 160, ал. 7 от ДОПК. С разпореждане № 460 от 05.03.2025 г. първоинстанционният съд е върнал на основание чл. 213а, ал.1 от АПК подадената от К. частна жалба срещу определение № 43 от 08.01.2025 г., постановено по адм.д. № 394/2024 г. по описа на Административен съд – Враца, поради неизпълнение в срок на дадени указания за внасяне на държавна такса по цитираната частна жалба в размер на 30 лв. Така постановеното определение и разпореждане са правилни и следва да бъдат оставени в сила. С решение № 1892 от 31.10.2024 г., постановено по адм.д. № 394/2024 г. по описа на Административен съд – Враца, е отхвърлена жалбата на К. против акт за прихващане и възстановяване, с който са прихванати задължения за здравно осигуряване в размер на 305,78 лв. Съгласно чл. 160, ал. 7 от ДОПК, решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица е окончателно. След като предмет на спора по делото е АПВ, който по арг. от чл. 129, ал. 7 ДОПК подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове, то в случая ограничението в касационното обжалване по чл. 160, ал. 7 ДОПК е приложимо и по отношение на съдебните решения, постановени по АПВ, а не само по отношение на решения за осъществен съдебен контрол върху ревизионни актове. В конкретния случай предмет на оспорване е АПВ, с който на физическо лице са прихванати задължения за здравно осигуряване в размер на 305,78 лв., т. е. под установения от закона праг за обжалваемост от 750 лв. Следователно правилно първоинстанционния съд е оставил касационната жалба срещу постановеното решение без разглеждане като недопустима, тъй като постановеното съдебно решение не подлежи на касационен контрол. На следващо място правилно АС-Враца е върнал подадената от К. частна жалба срещу определение № 43 от 08.01.2025 г., постановено по адм.д. № 394/2024 г. по описа на Административен съд – Враца. Видно от доказателствата по делото с разпореждане № 218 от 03.02.2025 г. съдията – докладчик е оставил без движение частната жалба на К., като е указал на жалбоподателя, в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВАС в размер на 30 лв. Разпореждането е редовно връчено на 19.02.2025 г., но в указания срок не е внесена дължимата държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 213, т. 3 от АПК, приложима на основание чл. 231 от АПК и в производството по реда на чл. 229 и следващите от същия нормативен акт, към частната жалба се представя документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. В случая на основание чл.235а от АПК за производство, образувано по частна жалба се събира такса в размер на 30 лв. за граждани. Неизпълнението на това изискване води до нередовност на подадената частна жалба и е основание за връщането й предвид разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 231 от АПК. К. не е отстранил констатираната от първоинстанционния съд нередовност на подадената частна жалба, което обосновава правилност на постановеното от първоинстанционния съд разпореждане, с което последната е върната на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК. Предвид това, че обжалваните актове на Административен съд - Враца са валидни, допустими и законосъобразни - следва да бъдат оставени в сила. При този изход от спора основателна е изразената претенция за присъждане на разноски от ответната страна. Съобразявайки материалния интерес, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и обема на извършена работа, юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 200 лв. въз основа на нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с § 2 ДР от ДОПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от НЗПП. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,