Определение № 226 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№3494 от 08.04.14г. на Н. Д. Ч., Н. Д. Д. и Г. Д. С. за присъждане на разноски по настоящото дело. Ответниците в производството Н. Г. П. и К. Г. П. оспорват молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално недопустима. Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Н. Г. П. и К. Г. П. срещу решение №1986 от 20.07.12г. по гр.д.№29/12г. на Софийския апелативен съд. С определение №552 от 08.11.2013г. е допуснато касационно обжалване. С последващо определение №15 от 15.01.2014г. касационната жалба е върната поради невнасяне в срок на държавната такса за разглеждането и. С това определение не са присъдени разноските за производството, направени от ответниците Н. Д. Ч., Н. Д. Д. и Г. Д. С.. Определението за връщане на касационната жалба е съобщено на ответниците на 30.01.2014г. От този момент започва да тече срокът по чл.248 ГПК да се иска допълване на прекратителното определение по настоящото дело в частта за разноските. Срокът е едноседмичен, какъвто е и срокът за обжалване на прекратителното определение на ВКС. Този срок е изтекъл на 06.02.2014г. Молбата по чл.248 ГПК е подадена едва на 08.04.14г. и се явява просрочена, поради което следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,