Определение № 168 от 04.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 482/2011 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молбата на М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. – тримата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. В. С., с искане за присъждане на сторените за касационното производство разноски, които съдът е пропуснал да присъди с определението си по реда на чл. 288 ГПК. Ответникът по молбата [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Ж. А., в отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК сочи, че правилно съдът не е присъдил разноски, тъй като за направените такива молителите не са представили списък с разноските, поради което не могат да искат изменение на съдебния акт в частта за разноските; определението, чието допълване се иска, не подлежи на обжалване, поради което искането се явява недопустимо. Молбата за допълване на съдебния акт в частта му за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1, пр. второ ГПК и е процесуално допустима. В разглеждания случай с отговора на касационната жалба молителите са поискали и присъждане на направените за касационната инстанция разноски, като са представили договор за правна защита и съдействие, според който са заплатили 650 лева за отговор и защита по касационната жалба. К. съд в настоящия си състав приема искането за основателно. С определение № 78 от 24 януари 2012 г. по настоящото гражданско делото съдът не допусна касационното обжалване на решение № 149 от 10 ноември 2010 г. (в обжалваната му част) и решение № 186 от 20 декември 2010 г., постановени по в.гр.д. № 27 по описа на окръжния съд в гр. Ямбол за 2009 г. По стореното искане от ответната страна по иска – молителите Д. и Д., съдът е пропуснал да се произнесе. Тъй като се иска допълване на решението в частта му за разноските, следва да се приеме, че искането подлежи на разглеждане, след като е сторено в съответния срок и е наличен пропуск на съда, а не се претендира изменение на съдебния акт в частта му за разноските. Предвид представения договор за правна защита и съдействие, на молителите е дължима заплатената от тях сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение