Определение № 5566 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1047/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. М. чрез пълномощника й адвокат В. Д. против решение № 688 от 19.12.2024 г., постановено по гр. д. № 636 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е отменено решение № 40 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 277/2021 г. на Районен съд - Елена и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Д. П. М. против М. Т. Д., Й. Г. Д. и Г. М. Д. иск по чл. 109 ЗС за премахване на котел за твърдо гориво с мощност 40 кw, разположен в общите части на сградата; за възстановяване целостта на западната стена на сградата, като ответниците изградят отвор (дупка) в западната стена, през който е била прокарана двуслойна димоотводна тръба Ф150 мм с поставена изолация и премахване метално скеле, монтирано на външната част на западната стена на сградата Й. Г. Д., Т. М. Д. (лично и като правоприемници на М. Т. Д., починал на 4.04.2024 г.) и Г. М. Д. (като правоприемник на М. Т. Д., починал на 4.04.2024 г.) са подали отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че е предявен негаторен иск за защита правото на собственост на ищцата върху общите части на сграда, което тя твърди да е обезпокоено от поставянето на котел в общите части, в ниша, която тя вече не може да ползва, като се иска премахване на котела и възстановяване на фактическото положение преди това – зазиждане на дупката, през която е била прокарана двуслойна димоотводна тръба, разположена на западна стена на сградата, както и негаторен иск за премахване на метално скеле, монтирано от външна западна страна на сградата, за което се твърди че смущава спокойното ползване на имота й, тъй като е опасно. Посочил е, че в хода на обжалване на първоинстанционното решение е починал ответникът М. Т. Д., заместен в процеса от другите двама ответници като негови наследници и от сина си Т. М. Д.. Приел е за установено, че страните са съсобственици на поземления имот, като през 2020 г. ищцата е придобила втория етаж от построената в него сграда, две от избените помещения и 1/3 от общите части на сградата, първоначалния ответник М. Т. Д. и Й. Д. притежават в режим на СИО третия етаж и 1/3 ид. ч. от общите части, като с тях живее и Г. М. Д., а първият етаж е собственост на първоначалния ответник М. Т. Д. и сестра му А. В., заедно с 1/3 ид. ч. от общите части на сградата, като всеки от етажните собственици притежава и избени и тавански помещения. На приземния етаж, в който са избените помещения през 2018 г. ответниците поставили парен котел с цел изграждане на отоплителна инсталация, като ищцата е признала, че по това време е живяла в имота и е узнала за поставянето на котела в ниша на този етаж, където е заварен и от вещото лице. Съдът е приел, че не се спори, макар да не е установено кога, че е пробит отвор в западната калканна стена на ниво приземен етаж, на 1.20 м. от пода, през който е изведена двуслойна димоотводна тръба, като отвот рът е установен с размери 25/28 см., както и че отстрани на западната страна е монтирано тръбно метално скеле, разположено в съседния поземлен имот. Съдът е възприел заключението на вещото лице, че котелът е поставен в ниша срещу стълбището на етажа, отделена от това стълбище със стена. Достъпът до нишата е свободен – няма преграда. Достъпът до всички избени помещения не е ограничен от отворът и същата е обсъждана в протоколът от проверка на РСПБЗН, но не е налична при огледа на вещото лице /демонтирана е/. На северната стена отвън е установена въздухоотводна тръба по височина на жилищните етажи, излизаща на кота „било“, изградена при строителството на сградата, която не е предмет на делото. Отворът в стената според вещото лице от конструктивна и строително-техническа гледна точка не отслабва западната стена и не смущава ползването на сградата – направен е в тухлена стена над бетонов пояс. Същият не е запълнен с парцали, но не е трайно уплътнен, което се обяснява с недовършването на отоплителната система. Металното скеле е тръбно, поставено върху съседния имот, вертикално на западната калканна стена на сградата, отстоящо от нея на около 25 см. В горния си край е закрепено към жилищната сграда на ниво противопожарен надзид на покрива. Скелето е стабилно и укрепено, не е обезопасено за работа в момента на огледа. Имотът в който е поставено е без постройки в него, ограден с телена ограда. Съдът е обсъдил и свидетелските показания, че нишата в приземния етаж е ползвана от всички съсобственици през годините за поставяне временно на движими вещи; ищцата не е споделяла своите опасения, че скелето е нестабилно, че може да падне върху нея или друг човек, да влезе крадец, както е посочила в исковата молба, макар да разказват за шум от вятър, който пречел на ищцата да спи, както и че й пречи да постави изолация (в тази част съдът е приел свидетелските показания за неотносими, тъй като подобни твърдения в исковата молба не са изложени и не са допълнени преди доклада на съда и не са предмет на очертания в него предмет на доказване). По същата причина съдът е счел, че не следва да обсъжда показанията във връзка с вреди от наводняване през отвора на димоотводната тръба. При така възприетата фактическа обстановка окръжният съд е счел предявените негаторени искове за неоснователни. Въздействието върху общата част – външна стена – не е нарушило нейната конструкция и устойчивост и тя е годна да служи за целта, за която е изградена (заключението на вещото лице), като от предизвиканите от ищцата проверки не се установява нарушение на противопожарните изисквания или строителни норми. Коридорът в приземния етаж е обща по предназначение частта, която осигурява достъп до входовете на къщата и от етажите до индивидуалните обекти там – избените помещения на страните. Този коридор продължава да изпълнява своето предназначение и не е налице промяна в статута му. Съдът е посочил, че критерият да се определи статут дали е обща част или е загубила това си качество и дали има предназначение за служи за задоволяване нуждите на всички собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство, като в случая няма промяна в общата част коридор, не е извършвано преустройство, което да е довело до промяна на статута. Приел е, че не е доказано ползването на тази скосена част от коридора да е от съществено значение за реализиране правото на собственост на ищцата, доколкото тя има достъп до избеното си помещение в широката и с нормална височина част от коридора, а временното поставяне на вещи в нишата може да бъде задоволено чрез поставянето им в същия коридор на всяко друго място – до стълбище, до избено помещение в другия ъгъл, до външната врата. По отношение на скелето съдът е счел, че стабилността му е доказана от експертното заключение, а местонахождението му на калканна стена без прозорци на нея, правят невъзможно то да нарани някой от обитателите. В обобщение е направен извод, че след като релевираните от ищцата в исковата молба действия на ответниците, не й пречат да упражнява правото си на собственост върху общите части по начина, по който твърди в исковата молба, то исковете по чл. 109 ЗС са неоснователни. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. П. М. се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторката не е посочила конкретен извод на съда, който да е очевидно неправилен, нито е обосновала защо, а само бланкетно се е позовала, че цялостния анализ на доказателствата налага извод за очевидна неправилност. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е служебно приложимо и касационният съдебен състав констатира, че то е налице. Следва да се прецени дали не са очевидно неправилни изводите на съда, че промяната в обща част (независимо дали по естество или предназначение) трябва да е съществена, а ако е несъществена и не пречи до достъпа на индивидуални помещения, а начина, по който е ползвана преди промяната, може да бъде задоволен чрез ползване на други част от общите части, не е налице пречене на етажния собственик да упражнява правата си; както и че когато по реда на чл. 109 ЗС се претендира премахване на промяна в обща част и възстановяване на старото положение следва да се посочи с какво промяната пречи на етажния собственик и съдът е обвързан от посоченото в исковата молба относно тези пречки за упражняване на правата (включително и относно поставеното на стена на скеле). Преценката следва да се извърши с оглед императивния характер на нормите, уреждащи вещноправния режим на общите части в сграда в режим на етажна собственост, тълкуването в практиката на ВКС, че идеалните чати от общите части в сграда в режим на етажна собственост са неотделима принадлежност към самостоятелния обект на етажния собственик и че всеки етажен собственик има право на достъп до тях и да ги ползва по предназначението им, както и с оглед преценката дали в хипотезата на чл. 3 ЗУЕС, при която общите части се управляват по реда на чл. 30, ал. 3 и чл. 30, ал. 1 ЗС, промяната в обща част може да бъде извършена по решение на мнозинството, поради което и предявилия иска по чл. 109 ЗС да трябва да посочи и докаже с какво промяната му пречи да упражнява правата си. По оплакванията в касационната жалба и изложението, с които са обосновани поставените при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК въпроси, касационният съд ще се произнесе при постановяване на решението си, доколкото те са релевантни за изхода на спора. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение