Определение № 75 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 133/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. В. Т. против разпореждане № 462 от 28.09.2022 г., постановено по гр. д. № 162 по описа за 2022 г. на Добричкия окръжен съд, с което е върната касационна жалба с вх. № 3892 от 13.07.2022 г. срещу решението по делото. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като с депозирана молба по електронен път са отстранени нередовностите на касационната жалба. Ето защо моли настоящата инстанция да отмени разпореждането и да върне делото за администриране на касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване разпореждане на Добричкия окръжен съд за връщане на касационна жалба. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С разпореждане № 343 от 15.7.2022 г. Добричкият окръжен съд е дал указания касаторът да посочи адреса си, да представи пълномощно на адвокат К. за подаване на касационната жалба, да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, преписи от касационната жалба и изложението според броя на участващите в производството лица, да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за внасянето на 30 лв. държавна такса. В предоставения на касатора срок е постъпила чрез електронен подпис на В. Т. Г. молба, подписана саморъчно от адвокат К. К., с която е представено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване и документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 30 лева. На гърба на молбата се съдържа и пълномощно, подписано от И. С., с което тя овластява адвокат К. да подаде касационна жалба. В обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане Добричкият окръжен съд е върнал касационната жалба, понеже е приел, че дадените указания не са изпълнени и нередовностите на касационната жалба не са отстранени. Съдът е посочил, че документите към молбата са във вид на ксерокопия, тоест без документите, които изхождат от адвокат К./касационна жалба и изложение/ останалите документи/платежен документ и пълномощно/ не са подписани с негов саморъчен подпис или квалифициран електронен подпис, а документите, които не изхождат от него-не са заверени от него като копия на оригиналите. Тези нередновности са отстраними, но даването на указания е безпредметно, тъй като първоначалните указания не са били изпълнени в срок. Така постановеното разпореждане противоречи на чл.102б от ГПК и на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Съгласно тези разпоредби съдилищата са длъжни да приемат и не може да отказват приемането на електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, когато са спазени изискванията на Регламент № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според чл.3, ал.1 от този закон електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"35). Според дефиницията в т.35 „електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В случая съдът е получил електронен документ в който се съдържат текстови файлове. Тези файлове са подписано от страната пълномощно, молба и изложение на касационните основания, подписани от пълномощника и документ за платена държавна такса. Действително, след като електронният документ не е подписан с електронен подпис на страната или на нейния представител, а с електронен подпис на трето лице, текстовите файлове се приравняват на незаверени ксерокопия от хартиен документ. В този случай обаче съдът не може направо да изключи документите от доказателствата по делото, а дължи нови указания до адвоката да завери ксерокопията, в какъвто смисъл е трайната практика на ВКС. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото трябва да бъде върнато на Добричкия окръжен съд за администриране на касационната жалба. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение