Решение № 8722 от 25.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10636/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител юрк. Д. Георгиев, срещу решение № 1186/14.07.2025 г., постановено по адм. дело № 421/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил (АС – Кюстендил). С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По наведените оплаквания и съображения се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. № 02-100-6500-569-6 от 16.07.2024 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и сторени разноски за държавна такса за разглеждане на касационната жалба. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – Р. Г. К. от гр. Кюстендил, чрез пълномощник адв. Д. Попов, в представен по делото писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде оставено в сила. Заявява искане за присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски. Подадена е и частна жалба от Р. Г. К. против определение № 1363/26.08.2025 г., постановено по същото дело на АС – Кюстендил, с което съдът е оставил без уважение молбата й по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за изменение и допълване на решение № 1186/14.07.2025 г., в частта за разноските. По наведените в жалбата оплаквания се иска отмяна на определението и изменение на постановения съдебен акт – решение № 1186/14.07.2025 г. по адм. дело № 421/2024 г. на АС – Кюстендил, в частта му за разноските, като на жалбоподателката бъдат присъдени сторените разноски за заплащане на адвокатски хонорар, депозити за вещи лица и държавна такса. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Като неоснователна счита и частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, в изпълнение на правомощията си по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК приема следното от фактическа и правна страна: Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. № 02-100-6500/569-6 от 16.07.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която са наложени намаления на субсидията по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) – в размер на 22269.78 лева, Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП) – в размер на 5601.06 и Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1) – в размер на 13567.89. От фактическа страна съдът е приел, че на 05.05.2021 г. жалбоподателката е подала заявление за подпомагане за Кампания 2021, с което е заявила участие по схеми и мерки, между които посочените в оспореното УП, по отношение на общо осем парцела. В резултат на извършените административни проверки на въведените в заявлението данни административният орган е установил площи с несъответствия, свързани с четири от заявените парцели: 58129-679-1-1 с площ на деклариран парцел 2.03 ха, установена площ 1.68 ха и наддекларирана площ 0.35 ха (разлика между декларираната и установената площ); парцел 65142-104-2-1 с площ на деклариран парцел 79.3 ха, установена площ 68.8 ха и наддекларирана площ 10.5 ха; парцел 65142-98-1-1 с площ на деклариран парцел 1.12 ха, установена площ 0.45 ха и наддекларирана площ 0.67 ха; парцел 78598-148-2-1 с площ на деклариран парцел 114.77 ха, установена площ 80.24 и наддекларирана площ 34.53 ха. Общата наддекларирана площ за четирите парцела е 46.05 ха. По отношение на причините за наддекларирането (отразени в колона 10 на Таблица 1 и поясненията към нея – стр. 2 и 4 от УП), описвайки съдържанието на УП, съдът в мотивите на решението си е посочил следната информация: „В графата „причини за наддеклариране“ за недопустимата площ е посочено, че площта е без правно основание и се прилага чл. 43 ал. 3 т. 5 от ЗПЗП и чл. 17 ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.“ Такава информация обаче не фигурира в УП, като в колона 10 на Таблица 1 от същото като причина за наддекларирането по отношение и на четирите парцела е вписано следното: „площи извън допустимия слой ПДП“. В мотивите на решението е направено подробно изложение на останалата част от процесното УП, състояща се от таблични и текстови (пояснителни) компонентни. По делото е прието заключение на вещото лице инж. Д. Карапанчев, въз основа на което съдът е приел, че жалбоподателката е уведомена за размера на недопустимите съобразно слой „Площи допустими за подпомагане“ за Кампания 2021 г. БЗС-та /площи/ в Системата за електронни услуги (СЕУ), чрез потребителския си профил в СЕУ и наличието на тази информация в профила си. Профил в СЕУ имат всички кандидати за подпомагане. По делото е прието и заключение на вещото лице инж. С. Стоянов. За изготвяне на заключението вещото лице е използвало административната преписка, справките от МЗХ за регистрирани правни основания за ползване на парцелите и данните от ДФЗ за графичните очертания на заявените площи за кампания 2021 с таблицата за установени застъпвания (лист 105-120). Вещото лице е извършило справки в архива на ДФ „Земеделие“ от СС „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021, в географския обхват на ФБ и постоянно затревените площи и в системата за електронни услуги на ДФЗ. Въз основа на получените изходни данни, вещото лице е изработило цифров модел на района на процесните парцели, в резултат на което е констатирало, че недопустимите за подпомагане площи, за два от заявените парцели, а именно: ПИ 65142-98-1-1 и ПИ 78598-148-2-1, не са идентични с посочените такива в оспореното УП. Според вещото лице цялата площ на първия парцел отговаря на изискванията за допустимост на площите за директни плащания (а не само 0.45 ха, както е приел административният орган), а от втория парцел 106.55 ха отговарят на изискванията за допустимост на площите за директни плащания (спрямо 80.24 ха, приети за допустими от административния орган). При тези фактически установявания, от правна страна съдът е приел, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, при условията на делегиране на правомощия, с оглед на което е отхвърлил доводите на жалбоподателката за нищожност на акта. На следващо място е извел съображения за това, че УП съдържа пълни и безпротиворечиви фактическите и правни основания, послужили за формиране на процесните санкции и намаления, като ясно е посочен начинът за изчисляване на сумите по отделните схеми/мерки. Разпоредителната част на УП е във връзка с мотивите на органа, като при издаването му са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са събрани относимите писмени доказателства за формиране на изводите на органа по заявените парцели. Съдът не е констатирал нарушения на административнопроизводствените правила, но е приел наличие на неправилно приложение на материалния закон досежно оспорените части от УП за парцели с идентификатори (ПИ) № 65142-98-1-1 и № 78598-148-2-1. Този извод на съда е основан изключително на заключението на вещото лице инж. Стоянов, което съдът е кредитирал изцяло, приемайки, че недопустимите площи от процесните два парцела са в по – малък размер от установените в УП, съответно установената като допустима за подпомагане площ е по-голяма от тази, посочена в УП. С оглед на това неправилно са изчислени сумите на санкциите за посочените два имота, тъй като те са функция на процента на наддеклариране, погрешно определен според съда в УП. По тези мотиви, съдът е отменил УП в посочената част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Р. Г. К. заявление за подпомагане с УРН [номер], вх. № 19546740/05.05.2021 г. за кампания 2021 г., като е дал указания на органа да установи допустимите площи по отношение на ПИ № 65142-98-1-1 и ПИ № 78598-148-2-1, които частично са счетени за недопустими за подпомагане, предмет на оспорване по делото, в резултат на което да извърши преценка дали същите водят до корекции на намаленията на плащанията, които са направени по горепосочените схеми в УП и да изчисли резултатите по СЕПП, ЗДП и Подмярка 13.1., съобразно установените като недопустими за подпомагане площи. В останалата оспорена част, касаеща ПИ № 58129-679-1-1 и ПИ № 65142-104-2-1, жалбата е отхвърлена като неоснователна. С решението не са присъдени разноски, като съдът е изложил съответни мотиви относно липсата на основание за тяхното възлагане в конкретния случай. Този резултат е потвърден с постановеното по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК определение № 1363/26.08.2025 г., предмет на настоящата частна жалба. По касационната жалба: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна по делото и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Неправилен е изводът на съда за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на процесното УП в частта му, касаеща установената недопустимост на площ по отношение на ПИ № 65142-98-1-1 и ПИ № 78598-148-2- 1. Спорът по делото е относно наличието или липсата на основание за извършените намаления/санкции за наддеклариране по заявените за подпомагане схеми/мерки във връзка с двата процесни парцела: ПИ № 65142-98-1-1 и ПИ № 78598-148-2-1. И за двата парцела като фактическо основание за констатираното наддеклариране в УП е посочено „Площи извън допустимия слой ПДП“ (колона 10 на Таблица 1), а като правни основания са посочени разпоредбите на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) – ДФЗ отказва частично или пълно плащания на площ, когато кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2021 г. В поясненията към колона 10 на Таблица 1 от УП се съдържа още, че съгласно чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП Министерството на земеделието, храните и горите създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40. Данните в системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“, се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуалната цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“. Специализираният слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 г. е одобрен със Заповед № РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието. По делото не е спорно обстоятелството, че съгласно Заповед № РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието, определяща окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2021 г., извън допустимия слой остават посочените в колона 7 на Таблица 1 от УП („наддекларирана площ“) площи от разглежданите два парцела: парцел № 65142-98-1-1 е с наддекларираната площ 0.67 ха; съответно за парцел № 78598-148-2-1 тя е 34.53 ха. Оспорено от жалбоподателката К. е обстоятелството как са определени тези площи и защо същите са приети като недопустими в окончателния специализиран слой, след като първоначално са имали статут на допустими съгласно изготвения проект на слоя, за което тя е узнала от извършената справка в индивидуалната си партида в СЕУ на ДФЗ, където впоследствие не е била отразена информация за изключването на площите от окончателния слой. По така очертания спорен предмет на делото настоящата инстанция излага следните съображения: Съгласно чл. 16б, ал. 1 и 16в, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., в редакцията преди изм., обн. ДВ, бр. 62 от 2023 г., в сила от 01.07.2023 г., министърът на земеделието и храните одобрява със заповед проекти на специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“, които се публикуват по указания ред, след което земеделският производител може да подава предложения и възражения до министъра на земеделието и храните по одобрен образец за включване на определени физически блокове или на части от тях в специализирания слой, ако констатира пропуски и грешки в слоя. След извършване на проверки на получените предложения и възражения и отстраняване на установените пропуски и грешки, се изготвя окончателен специализиран слой, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните, която се обнародва в Държавен вестник - чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП. Съгласно чл. 33а, ал. 1 (отм. ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) ЗПЗП, в приложимата редакция, в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ се включват площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 (в случая е релевантна Наредба № 2 от 26.03.2018 г.). Съгласно чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., одобрените от министъра на земеделието окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ се използват от Разплащателна агенция - ДФЗ при извършване на финална оторизация и плащания на площ за съответната кампания на подадените заявления за подпомагане по отношение на площите, които не са били обект на проверка по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП. Съгласно чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във вр. чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм.) от ЗПЗП при влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой „Площи допустими за подпомагане“, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. длъжен е да се съобрази с окончателно одобрения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, като не разполага с възможност да извършва собствен анализ и корекции. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм.) от ЗПЗП, който е действаща правна норма за кампания 2021 г., за заявените за подпомагане площи, които не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП за съответната година, Разплащателната агенция отказва или намалява размера или отказва плащане по схемите за директни плащания. По делото няма данни и не се твърди Р. К. да е оспорила заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2021 г. При това положение и с оглед описаната по-горе относима нормативна уредба първоинстанционният съд неправилно е изследвал причините за невключването на процесните площи в одобрения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“. Този въпрос е решен с влязлата в сила заповед на министъра на земеделието по чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката и настоящ касационен ответник, че въпросната заповед не й е била връчена и приетите с нея недопустими площи (площи извън окончателно одобрения слой „Площи, допустими за подпомагане“) не са й станали известни, като за същите тя била разбрала едва с акта, постановен по заявлението за подпомагане. В тази връзка следва да се посочи, че законодателят е предвидил специален ред за публичното оповестяване на тези заповеди, поради което срокът за тяхното оспорване започва да тече от публикуването им на сайта на Министерството на земеделието и храните – арг. в чл. 33а, ал. 5 от ЗПЗП. Аргумент в тази насока дава и вещото лице С. Стоянов, който в съдебно заседание, проведено на 13.05.2025 г. в производството пред АС – Кюстендил, на отправените му въпроси от процесуалния представител на ответния орган относно начина на оповестяване на заповедта по 33а, ал. 2 от ЗПЗП, пояснява, че окончателният слой се публикува в графичен шейп файл от Министерството на земеделието, Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“. Доколкото този слой касае цялата страна и всички земеделски производители, то публикуването му е централно от Министерството на земеделието, като това именно е била практиката към процесния период. Вещото лице допълва, че информацията за окончателния слой се публикува и в специализиран шейп формат в СЕУ на ДФЗ, като този формат се чете с различни видове специализиран софтуер. За да може да се провери публикуваната информация в СЕУ, всеки заявител има възможност да направи справка в съответната Общинска служба по земеделие относно това кои площи от заявените от него парцели попадат в допустимите слоеве и кои остават извън тях. В настоящия случай в отговора си по касационната жалба Р. К. изрично заявява, че не се е възползвала от възможността да извърши справка в Общинската служба по земеделие за наличие на площи извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“. Като причина за това изтъква липсата на житейска необходимост от извършването на повторна справка, след като вече е имала знанието, че процесните площи са били включени в проекта на слоя и след като в индивидуалния й профил в СЕУ не е била отразена информация за изключването на тези площи от специализирания слой, съобразно разпореденото със заповед № РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието, с която е одобрен окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2021 г. Както бе акцентирано по-горе, спрямо разглежданата заповед е предвиден специален ред за публичното й оповестяване. В тази връзка следва да се има предвид спецификата на материалноправните отношения, които се уреждат с нея, както и насочеността на правните й последици към голям брой адресати – земеделски стопани, което налага изготвянето й в рамките на производство, протичащо по реда на процедурата за издаване на общ административен акт. В този смисъл са мотивите към т. II на Тълкувателно решение (ТР) № 8 от 11.12.2015 г., ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, според които производството по издаване на заповедта е предвидено „да се открие по реда на процедурата за издаване на общ административен акт – поради необходимостта от по-голяма публичност предвид характера на производството и необходимостта в него да се включат по възможност всички земеделски стопани, които кандидатстват за подпомагане по различните схеми и мерки. Целта е да се обхванат възможно най-голям брой земеделски стопани, които да заявят съответните площи (земеделска земя или пасища), с които ще кандидатстват за подпомагане“. Със същото ТР е прието, че заповедта на министъра за одобряване на окончателния слой слага край на производството пред него и следователно с нея се създават съответните права за земеделските производители, свързани със заявените от тях за подпомагане земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. Поради това по отношение на отделния земеделски производител заповедта има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по отношение на конкретно заявените от него площи, които не попадат в съответния специализиран слой. От гореизложеното следва, че заповед № РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието е била съобщена по реда, предвиден в чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 66 от АПК, като в случая не е било налице основанието по чл. 72, ал. 2 от АПК за изпращане до жалбоподателката на отделно съобщение за издаването на акта, доколкото последната не навежда твърдения и от доказателствата по делото не се установява тя да е участвала в производството чрез подаване на предложения, възражения или по друг начин. Безспорен факт е, че срещу заповедта за одобряването на окончателния специализиран слой Р. К. не е подала жалба, поради което заповедта е влязла в сила спрямо заявените от нея площи за подпомагане. При положение, че заповедта не е оспорена, то в съответствие с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм.) от ЗПЗП административният орган законосъобразно е отказал оторизация и финансовото подпомагане за процесните земеделските площи, които не са включени в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2021 г. При обстоятелства като установените по настоящото дело административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и корекции и е длъжен да се съобрази със специализирания слой, одобрен по съответния ред, с влязъл в сила акт на компетентния орган – министъра на земеделието. Поради тази причина не следва да се приемат и констатациите на вещото лице инж. Стоянов по назначената по делото СТЕ относно процесните парцели, по отношение на които експертът твърди, че недопустимите площи от тях са в по-малък размер от установените в УП. Влязлата в сила заповед на министъра не може да бъде коригирана въз основа на заключение по експертиза при осъществяването на съдебен контрол по отношение на УП, с което се предоставя, респ. отказва съответното финансово подпомагане. Административният съд е смесил производството по издаване на заповед от министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой с производството по издаване на УП по заявлението за подпомагане. Първото от тях се осъществява от Министерството на земеделието и храните и неговите структури, а на база на резултатите от него ДФЗ определя допустимите за подпомагане парцели и отпуска, респ. отказва финансово подпомагане. В заключение следва да се посочи, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличието на мотиви, съдържащи фактическите и правни основания за неговото издаване, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Административният орган в рамките на законосъобразно проведена процедура е установил недопустими площи по заявлението за подпомагане на Р. Г. К., поради което, актът, с който е постановен оспореният отказ за финансово подпомагане по заявените схеми/мерки: СЕПП (намаление в размер на 22269.78 лева), ЗДП (намаление в размер на 5601.06 лева) и Подмярка 13.1. (намаление в размер на 13567.89), се явява законосъобразен. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора произнасянето по частната жалба е безпредметно, доколкото разноските по настоящото дело, с оглед на променения краен резултат по същество, следва да се присъдят изцяло в полза на касационния жалбоподател. Последният е заявил искане за възстановяване на разноски за държавна такса и заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Претенцията е основателна и следва да бъде уважена общо за сумата от 631.51 лева (322.89 евро), от които 331.51 лева (169.50 евро) – внесена държавна такса за касационното производство и 300 лева (153.39 евро) – юрисконсултско възнаграждение, както следва: 100 лева (51.13 евро) за първата инстанция и 200 лева (102.26 евро) за касационната инстанция, определени съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в съответно приложимата редакция на Наредбата. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд – пето отделение