Определение № 198 от 23.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената от Н. М. Н., чрез пълномощника му адв. Н. М., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 8.06.2015 год. по гр. д. № 11324/2013 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 18.03.2013 год. по гр. д. № 27519/2011 год. на Софийския районен съд, с което исковете на молителя срещу В. Т. В., К. Н. М., Прокуратурата на Република България и Държавата, чрез министъра на финансите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 100 лв., като част от претендираното общо такова от 800 000 лв., са отхвърлени. Молителят поддържа като основание за отмяна предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – вследствие нарушаване на правилото на чл. 142, ал. 2 ГПК, чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС и чл. 6, ал. 1 и чл. 13 ЕКЗПЧОС е бил лишен от възможност да участва при разглеждане на делото, тъй като не е могъл да се яви лично поради заболяване, за което е уведомил съда преди заседанието. Поддържа и основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на представените заявления от 29.05.2015 год., в т. ч. и молба за отлагане с приложено удостоверение за заболяването му, които не са били известни на съда с оглед докладването им след проведеното съдебно заседание. Ответниците по молбата за отмяна – Прокуратура на Република България и К. Н. М., чррез адв. С. Ц., оспорват същата по съображения за неоснователност в представените писмени отговори. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните от страните доводи, намира същата за допустима. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, с оглед изложените в молбата съображения, се релевират тези по чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 5 ГПК. С оглед данните по делото за датата, на която е влязло в сила въззивното решение и датата на подаване на молбата за отмяна, следва да се приеме за спазен тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за подаване на молбата. Молбата е подадена от легитимирана страна против влязло в сила съдебно решение, съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, поради което и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Поради горните съображения настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение