Определение № 134 от 18.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 575/2010 г.

С определение от 06.10.2010 г. на председателя на Районен съд – Стара Загора, поради отвод на всички съдии от този съд на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството по н.ч.х.д. № 948/2010 г. е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността по делото е ОСНОВАТЕЛНО. Налице е хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Съдиите от Районен съд –Стара Загора са се отвели от разглеждането на делото при условията на чл. 29, ал. 2 НПК поради служебните им взаимоотношения с тъжителката - служител на областно звено „О.” –Стара Загора и подсъдимият – служител на Старозагорски окръжен съд, помещаващ се в една сграда със Старозагорски районен съд. Действията на съдиите са правилни и обуславят необходимост от промяна подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд извън съдебния район на Окръжен съд –Стара Загора, какъвто е Районен съд –Нова Загора. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение