Решение № 721 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5978/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Г. П., [ЕГН], чрез адв. Т. Мангъров против Решение № 1141/25.03.2025 г. постановено по адм. дело № 575/2024 г. по описа на Административен съд-Стара Загора, с което е отхвърлена исковата претенция на касатора с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР –Стара Загора за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000 лв. вследствие на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №22-1228-004389/06.12.2022г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Стара Загора, за периода по съдебно обжалване на НП. По подробно изложени оплаквания за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което искът да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна- ОДМВР Стара Загора, в представен по делото писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно. По подробно изложени съображения моли съда да остави в сила решението на АС- Стара Загора. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С процесното решение, АС–Стара Загора е отхвърлил изцяло като неоснователна и недоказана исковата молба на К. Г. П. с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявена срещу ОДМВР-Стара Загора за присъждане на обезщетение в размер на 6000 лв. за неимуществени вреди, претърпени вследствие на отменено като незаконосъобразно НП №22-1228-004389/06.12.2022г, издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Стара Загора. Обезщетението се претендира във връзка с незаконосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на ищеца и причинените негативни емоции в производството по обжалване на НП по съдебен ред за периода на обжалването му. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 09.10.2022 г. К. Г. П. в гр. Стара Загора управлявал товарен автомобил „Форд“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Скайсървиз“ ЕООД като бил спрян за проверка от служители на 01 РУ към ОМВР-Стара Загора. При проверката е установено, че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация на 20.09.2022 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Проверяващите приели, че на 09.10.2022 г. водачът К. П. е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и за констатираното административно нарушение съставили АУАН серия АД № 250994/09.10.2022 г. и образували преписка, която докладвали на РП- гр. Стара Загора. С Постановление №11217/24.11.2022г на РП- гр. Стара Загора е отказано да се образува досъдебно производство. На 06.12.2022 г. началник група в ОДМВР- гр. Стара Загора, с-р „Пътна Полиция“ издал Наказателно постановление /НП/ №22-1228-004389, с адресат К. П., от съдържанието на което се установява, че за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. НП е връчено К. П. на 18.05.2023 г. На 31.05.2023 г. К. П. е депозирал жалба пред РС–Стара Загора с искане за отмяна на НП №22-1228-004389/06.12.2022 г. С влязло в сила Решение № 56/13.02.2024 г. постановено по АНД № 2012/2023 г. по описа на РС-Стара Загора е отменено като незаконосъобразно НП № 22-1228-004389/06.12.2022 г. Решаващият състав на АС-Стара Загора е приел, че искът е предявен от надлежна страна и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посоченото НП, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца, е ОДМВР –Стара Загора, което е юридическо лице. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съдът е приел, че е налице първата предпоставка от фактическия състав за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт. По делото е разпитана свидетелят-Т. А., която твърди, че претърпените от касатора неимуществени вреди, са причинени вследствие на отмененото като незаконосъобразно НП и несигурността от изхода по съдебното му обжалване. Първоинстанционният съд не кредитира и не дава вяра на тези показания като приема същите за противоречиви и дадени от близък до касатора човек, който е заинтересован от изхода на делото. Съдът е изложил също, че с тези показания се установяват негативни за ищеца преживявания преди да му бъде връчено процесното НП, поради което претенцията е недоказана. Съдебният състав на АС-Стара Загора намира, че твърдените от касатора за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в безсъние, безапетитие и раздразнителност действително могат да бъдат причинени вследствие на продължителността на заведеното административнонаказателното производство по обжалване на НП, но продължителността на това производството се дължи на причината, че ищецът дълго време се е укривал и не е получавал издаденото на 06.12.2022 г. НП, като едва на 18.05.2023 г. същото му било надлежно връчено. Предвид гореизложеното за да отхвърли предявеният иск, съдът е приел, че по отношение на ответника ОДМВР –Стара Загора не са изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява настъпването на реални вреди с неимуществен характер, които да са в причинна връзка с отмененото като незаконосъобразно НП и воденото срещу него административнонаказателно производство. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. На първо място настоящият касационен състав следва да отбележи, че предмет на настоящия спор е единствено първоначално заведеното в исковата молба подадена пред АС-Стара Загора. В случая първоначално заведеният иск по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ОДМВР-Стара Загора е с размер 2000 лв. и основание неимуществени вреди претърпени вследствие на отменено като незаконосъобразно издадено НП и обжалването му по съдебен ред, като ищецът е изложил оплаквания, свързани именно с проведеното административнонаказателно производство- неприятното усещане от самото дело, притеснение, несигурност. В хода на делото, приключило с постановяване на обжалваното съдебно решение, е поискано увеличение на размера на иска от 2000 лв. на 6000 лв. Съдът е допуснал изменението на иска. Впоследствие са наведени и доводи за изменение на основанието на иска, свързани с твърдения за незаконосъобразни действия на служителите на ОДМВР-Стара Загора извършени в процеса по сваляне на регистрационните табели на процесното МПС управлявано от касатора. Недопустимо е в случая едновременно изменение на размера на и основанието на иска, както правилно е посочил и административният съд, въпреки че е изложил мотиви и по отношение на законосъобразността на тези действия. Настоящата инстанция намира, че тези възражения изобщо не следва да се обсъждат, а по същество мотивит следва да бъдат изложени само относно първоначално заявеното основание. Т.е., не следва да се обсъждат доводите, касаещи твърденията за незаконосъобразни фактически действия по свалянето на регистрационните номера на управляваното от касатора МПС, а само вредите причинени вследствие на отмененото като незаконосъобразно НП, причинени по повод воденото съдебно производство по обжалване на процесното НП. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон трябва да са налице всички изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно първоинстанционният съд е прел, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на ответника, като в случая това се явява незаконосъобразен акт, а именно НП №22-1228-004389/06.12.2022 г., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. По делото безспорно е установено, че с влязло в сила решение на съд е прието, че НП №22-1228-004389/06.12.2022 г. следва да бъде отменено като незаконосъобразно. По делото спорен се явява въпросът за наличието на останалите две предпоставки от фактическия състав по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно причинените неимуществени вреди и пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и причинените вреди вследствие на воденото административнонаказателно производство по обжалване на НП. Предявеният иск за присъждане на обезщетение се основава на твърдения за претърпени от К. П. неимуществени вреди, настъпили вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно НП, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, които вреди се изразяват в негативни психични и емоционални изживявания и чувство за несправедливост и несигурност в периода по водене на административнонаказателно дело във връзка с обжалване на НП. Пред пъвроинстанционния съд е била разпитана като свидетел Т. Д. А., от чиито показания се установява, че К. П. вследствие на незаконосъобразно издаденото НП и продължителният период от време, през който било водено административнонаказателно производство по обжалването му бил разстроен, притеснен и затоверн в себе си, поради факта че той изпитвал неудобство и дискомфорт, както и несигурност от резултата по обжалване на НП и страх, че ако остане без свидетелство за управление на МПС няма до може да упражнява професията си, което ще му нанесе сериозни вреди. Неправилно, решаващият състав не е кредитирал тези свидетелски показания, като е посочил, че ищецът не се е справил с доказването на претенциите си, както и че следва да се вземе предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля Т. Д. с оглед близките й отношения с К. П.. Настоящият касационен състав не споделя този извод. Напълно нормално и обяснимо е ситуацията, която е преживял касаторът да му създаде безпокойство и притеснение. За това свидетелстват в показанията на разпитания свидетел. Именно поради факта на близките отношения с касатора, този свид.Д. има преки и непосредствени впечатления за емоционалното и психическото му състояние. Логично е неимуществените вреди, изразяващи се в безпокойство,притеснение и стрес като част от вътрешния свят на човек, да бъдат установени с показания на близък човек, пред който могат да бъдат разкрити и с който негативните чувства могат да бъдат свободно споделени. Не са налице и данни за заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Самият факт на незаконосъобразно отменено НП, с което се отнема свидетелството за управление на МПС на касатора и факта от неприятното усещане от воденето на съдебно производство, а в допълнение и несигурността от изхода му, навежда на правно логичния и житейски оправдан извод, че К. П. е претърпял неимуществени вреди. Фактът, че същият упражнява професия свързана с управление на МПС сочи още повече за притесненията, които е изпитал, с оглед на факта, че по този начин би бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения, което безспорно би се отразило негативно и върху вътрешния му свят. Неотносими са изложените от първоинстанционния съд, че в случая продължителността по водене на административнонаказателно дело срещу процесното НП се дължи на факта, че касаторът дълго време се е укривал и не е получавал акта, поради което не се установява действително същия да е търпял неимуществени вреди. Дали се е укривал или не е само хипотеза, а освен това, както бе посочено по-горе, в случая самият факт, че е издадено едно незаконосъобразно НП, с което на касатора е наложено административно наказание създава предпоставки за настъпването на неимуществени вреди, които не се нуждаят от доказване. Самото завеждане на административнонаказателното дело по обжалване на процесното НП е създало чувство за несигурност и притеснение, което се е отразило негативно върху ежедневието на касатора и отношенията му със заобикалящите го хора. Настоящият касационен състав намира за напълно основателно неимуществените вреди изразяващи се в стрес, притеснение и несигурност във връзка с изхода на воденото административнонаказтелно дело да са в пряка причинно-следствена в връзка с отменения като незаконосъобразен акт- НП №22-1228-004389/06.12.2022 г. Без значение се явява факта, кога касатора е получил акта, тъй като връчването му е задължение на органа по издаване. В случая касаторът, за периода от връчване на НП, а именно 18.05.2023г. до постановяване на съдебното решение, с което НП е отменен-13.02.2024 г., е преживял негативни емоции, изразяващи се в притеснение и несигурност, което без съмнение му е причинило неимущетсвени вреди. Тези негативни преживявания са пряка и непосредствена последица от издаденото НП, с което му е наложена глоба и е отнето свидетелството му за управление на МПС, отменено като незаконосъобразно в резултат на обжалването му по съдебен ред. Обезщетение се дължи за всички претърпени преки и непосредствени неимуществени вреди за исковия период от датата на връчване на НП №22-1228-004389 на 18.05.2023 г. до постановяване на съдебно Решение № 56 от 13.02.2024 г. по по АНД № 2012/2023 г. по описа на РС-Стара Загора. Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент, но и не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сума в размер на 2000 лв., а за разликата над 2000 лв. до претендирания размер от 6000 лв. искът е неоснователен и недоказан, и в тази част решението следва да се остави в сила. По отношение на акцесорния иск за лихви е постановено влязло в сила Определние № 3309/31.10.2024 г. по адм.д. № 575/2024 г. по описа на АС-Стара Загора, съгласно което се оставя без разглеждане предявеният на осонавние чл.86 от ЗЗД вр. с чл.4 от ЗОДОВ от К. П. против ОДМВР- гр.Стара Загора иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, считано от датта на издаването му до окончателното изплащане на сумата. Предвид което, настоящият касационен състав, счита, че законна лихва за забава върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди следа да бъде считана от датата на постановяване на Решение № 56 от 13.02.2024 г. по по АНД № 2012/2023 г. по описа на РС-Стара Загора до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора и направено от касатора искане за присъждане на разноски по делото, ответникът следва да бъде осъден да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение като по делото липсват данни относно размера на претендираните разноски както и не са представени доказателства, от които да е видно че същите са действително сторени, предвид което съдът не дължи произнасяне по заявеното искане. В полза на касатора се дължи присъждане на разноски за държавна такса в размер на 10 лв. за първоинстанционното производството и държавна такса в размер на 5 лв. за настоящата касационна инстанция. При този краен извод в полза на ответника Областна дирекция на МВР- гр. Стара Загора следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 200 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,