Определение № 770 от 19.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 399/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 32043/26.11.2025 г., подадена от адв. М. Ел-Т., процесуален представител на МДЛ „Мед Диа“ ЕООД, против определение № 2970 от 11.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2905/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на определение № 1927 от 21.07.2025 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК. Жалбоподателят обжалва определението, като неправилно и незаконосъобразно – постановено в противоречие е процесуалните правила. Насрещната страна П. Д. Т. в писмен отговор, подаден чрез адв. Г. Й., оспорва жалбата. Претендира разноски. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение съставът на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане молбата на МДЛ „Мед Диа“ ЕООД за допълване на определение № 1927 от 21.07.2025 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, като е изложил, че с молба вх. № 15492/09.06.2025 г. ответникът в исковото производство е поискал от съда да измени въззивно решение № 574 от 07.05.2025 г., постановено по в. гр.д. № 2905/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските, направени във връзка с процесуално представителство на ищцата в двете въззивни производства. Прието е, че в молбата си за допълване разширява това свое искане, като иска от съда чрез допълване да се преразгледа въпроса за разноските изцяло и в частност и в касационната инстанция. Това искане е процесуално недопустимо, доколкото то не е включено в предмета на произнасянето по реда на чл. 248 ГПК, а представлява ново искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, направено след изтичане на едномесечния срок /преклузивен спрямо производство за изменение на решението в частта за разноските/. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С решение № 574 от 07.05.2025 г. по в. гр. д. № 2905/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС, частично е отменено първоинстанционното решение и искът с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за вреди, ведно със законната лихва и на страните са присъдени разноски по съразмерност за проведените общо четири производства във всички инстанции. С молба вх. № 15492/09.06.2025 г. ответникът в исковото производство е поискал от съда да измени въззивното решение в частта за разноските. С определение № 1927 от 21.07.2025 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, съдът е изменил решението, като е намалил присъдените разноски само за второто въззивно разглеждане на делото до сумата 300 лева, което възнаграждение е счел за съответно на уважената част от иска и извършената от адвоката работа – подадена молба по хода на делото. Неправилни са изводите на съда, че не дължи произнасяне по отношение на останалите присъдени разноски. В молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК жалбоподателят изрично е посочил, че присъдените в полза на ищцата разноски пред СГС, в двете въззивни производства, както и в касационното производство са прекомерни. Развил е доводи касателно извършените от адвоката действия по двете въззивни дела, както и по делото пред ВКС. Заявено е, че за въззивното разглеждане на делото на адвоката се дължи само едно възнаграждение. Макар, искането му да не е формулирано изрично в петитума на молбата, волята на жалбоподателя е била да се редуцират разноските за всички инстанции. Предвид изложеното, обжалваното определение на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на определение № 1927 от 21.07.2025 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, като процесуално недопустима следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за произнасяне по основателността на молба вх. № 20889/31.07.2025 г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение