Определение № 16 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 982/2023 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 15100/22.11.2023 г. касаторите-ищци М. А. А., Е. А. А. и А. Ч. А. молят съда да измени постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 3302/31.10.2023 г. в частта, с която молителите са осъдени да заплатят на ответното ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 26 340 лв., като ги намали поради прекомерност под минимума, определен съобразно чл. 9, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, а при условията на евентуалност – до размер от 19 755 лв., който считат, че е съобразен с наредбата. По повод първото си искане – за намаляване размера под минималния по наредбата, молителите се позовават на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Молбата е процесуално допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирани за това лица. Тъй като молбата не се отнася до присъждане на разноски в полза на молителите, а относно такива, присъдени в полза на насрещната страна, не е необходимо да е спазено формалното изискване на чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноските. Искането на молителите по чл. 78, ал. 5 от ГПК също е своевременно направено. Ответното ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД, в отговора си с вх. № 16621/18.12.2023 г. излага становище и подробни съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК, като поддържа, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са съобразени с минималните размери по Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС; изтъква и че съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не може да присъди по-нисък размер. На настоящия състав е служебно известно наличието на висящо пред СЕС производство по дело С-438/23. Същото е образувано по отправено от Софийски районен съд (СРС) преюдициално запитване по въпроси, свързани с тълкуването на чл. 101, § 1 от Договора за функционира на ЕС, Х. на основните права, Регламент (ЕО) № 1/2003 г. и решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16, и приложението на националната правна норма, според която съдът няма право да присъди срещу загубилата страна разноски за адвокатско възнаграждение, в по-нисък от минималния размер, определен с приета от Висшия адвокатски съвет наредба. Произнасянето на СЕС по включените в предмета на преюдициалното запитване въпроси е от значение за правилното решаване и произнасянето по реда на чл. 248 и чл. 78, ал. 5 от ГПК по наведените от страните по настоящото дело доводи и искания, свързани с начина на определяне и присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение за касационното производство. С оглед на това, съдът намира, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 631 и чл. 633 от ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС по преюдициалното запитване, отправено по гр. д. № 31896/2019 г. на СРС, по което е образувано дело С-438/22 на СЕС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение