Определение № 512 от 03.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3044/2014 г.

ВКСIV гражданско отделение03.07.2014 г.докладчик Светла Бояджиева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. Г. И. частна жалба против определение № 1063 от 16.01.14г.,постановено по в.ч.гр.дело № 16871/13г.на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба,подадена от П. Г. И. против определение № 1063 от 16.01.14г.,постановено по ч.гр.дело № 16871/13г.на Софийски градски съд.С него е оставена без разглеждане частната жалба от 10.05.13г.на същата страна срещу разпореждането от 22.02.13г.на СРС,30 състав по гр.дело № 52042/11г.,с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК,издадена на 27.02.12г.и изпълнителен лист от същата дата и е прекратено производството. Жалбоподателят поддържа,че е кредитор на вземането,предмет на заповедното производство,тъй като на 20.03.12г.първоначалният кредитор [фирма] е прехвърлил вземането си с договор за цесия и в това си качество е легитимиран да обжалва разпореждането на СРС. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото,намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е процесуално недопустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение въззивният съд е приел,че частната жалба на П. И. е недопустима,тъй като цесионерът не е страна в заповедното производство.Договорът за цесия е сключен след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,поради което неговите последици не се отразяват върху процесуалната легитимация на заявителя [фирма]. Определението е законосъобразно.Правилно е приложена разпоредбата на чл.226 ал.1 ГПК.Прехвърлянето на вземането е настъпило след инициирането на заповедното производство,поради което делото следва да продължи между първоначалните страни.Цесионерът няма качеството на заявител,на когото съдът е дал указанията по чл.415 ал.1 ГПК и няма правен интерес да обжалва разпореждането на обезсилване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителния лист. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о

Цитирани разпоредби

5