Определение № 486 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3944/2020 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Н. П. З. срещу определение № I-2229 от 05.08.2020 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1917/2020 г. Жалбоподателят твърди, че то било неправилно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Насрещната страна Б. Б. С. отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на частната жалба. Моли да му бъдат присъдени съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е недопустима – подадена е срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. С него Бургаският окръжен съд е потвърдил определение на първостепенния Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по исковете, предявени от Н. П. З. против Б. Б. С. и определение на първостепенния съд по чл. 248 ГПК. Определенията са постановени по дело, образувано по граждански оценяеми искове, с цена 1 500 лв. Това значи, че съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК въззивните определения – за пректратяване на делото и разноските са окончателни и не подлежат на касационен контрол. В заключение, частната жалба е недопустима и следва да бъде върната. Погрешните указания във въззивното определение относно обжалваемостта му и последващото администриране на касационната частна жалба не обвързват настоящия състав, който и сам служебно е длъжен да извърши проверка за допустимостта на образуваното пред него съдебно производство. Ответникът по частната жалба е поискал присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията, но не представил доказателства, че е сторил такива, поради което молбата е неоснователна. МОТИВИРАН от горното, съдът