Решение № 5372 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8706/2015 г.

Решение № 5372 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8706/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Б. Н. М. - Областен управител на Област с административен център [населено място] против решение № 880 от 8.06.2015 г. по адм. дело № 222/2015 г. на Административен съд- Благоевград, с което е отхвърлено оспорването на Областния управител на Област с административен център [населено място], обективирано в Заповед № ОА- АК- 386/24.03.2015 г. срещу решение № 66 по Протокол № 2 от Заседание на Общински съвет- С., проведено на 12.02.2015 г. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон, и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Допълнително, в писмено становище, се поддържат доводите, релевирани в касационната жалба за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение. Ответникът - Общински съвет- С., не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Г. К. Д. я оспорва с подробно развити доводи в депозираното писмено възражение, допълнително аргументирани в писмени бележки и поддържани лично в съдебно заседание. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима и неоснователна. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Областния управител на Област с административен център [населено място], обективирано в Заповед № ОА- АК- 386/24.03.2015 г. срещу решение № 66 по Протокол № 2 от Заседание на Общински съвет- С., проведено на 12.02.2015 г. За да постанови този резултат, административният съд е достигнал до извода, че след като е постановено влязло в сила решение № 15724/23.12.2014 г. по адм. д. № 4814/2014 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Решение № 328 по Протокол № 8/26.09.2013 г. ведно с потвърдителното Решение № 353 от Протокол № 9/24.10.2013 г. на Общински съвет- С., с което е отказано да бъде предоставен на ОСЗ- С. процесния имот по същото искане по чл. 45д, ал. 1 ППЗСПЗЗ на заинтересованата страна Г. К. Д., респ. по същите предложения на Началника на ОСЗ- С. и Кмета на [община], то Общински Съвет- С. е бил длъжен да предостави имота. Решението е правилно. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни основания. При изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд Благоевград е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно е установено от решаващия съд, че атакуваното от областния управител на област Б. решение на ОбС-С. от 12.02.2015 г. е прието от компетентен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Правното основание за това решение е нормата на § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 45ж, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ, в производство за обезщетяване на наследниците на собственик, чиято собственост не може да бъде възстановена. Следва да бъде споделен извода на съда, че в рамките на производството по земеделска реституция, компетентността на общинския съвет е регламентирана в разпоредбите на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и постановеното на тези основания решение представлява индивидуален административен акт, при издаването на който който административният орган действа при условията на обвързана компетентност, при кумулативното наличие на визираните в тези норми предпоставки, а именно- мотивирано искане от ОСЗ с необходимите предложения, наличие на едно от условията по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и заявените имоти да са земи от общински поземлен фонд (земи по чл. 19 ЗСПЗЗ). Предвид това, неоснователно касаторът поддържа като аргумент в защита на тезата си за незаконосъобразност на обжалваното решение, че в горепосоченото решение на ВАС не е изследвано дали [община] е собственик на имота, респ. дали е представен акт за общинска собственост на процесния имот, тъй като съдът не имал задължение за това. В реда на изложеното следва да се посочи още, че настоящият състав намира за неоснователно и възражението на касатора, че предоставеният е бил актуван като частна общинска собственост, доколкото по делото се съдържат достатъчно данни, идентифициращи имота като частна общинска собственост. Обоснован е изводът на административния съд, че решението, оспорено в първоинстанционното производство е законосъобразно, тъй като с влязло в сила решение № 15724/23.12.2014 г. по адм. д. № 4814/2014 г. по описа на ВАС, е отменено като незаконосъобразно Решение № 328 по Протокол № 8 от заседание на Общински съвет- С., проведено на 26.09.2013 г., с което е отказано да бъде предоставен на ОСЗ- С. процесния имот (по същото искане по чл. 45д, ал. 1 ППЗСПЗЗ на заинтересованата страна, респ. по същите предложения на Началника на ОСЗ- С. и Кмета на [община]). Правилно е съобразено от решаващия състав на АС- Благоевград, че в мотивите си ВАС е приел, че са били налице всички изискуеми по закон предпоставки общинският съвет да уважи искането и да се произнесе с решение по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ за предоставяне на имота в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ. Правилен е и обоснованият въз основа на горното извод, че след като решението на Общински съвет- С. е издадено въз основа на влязло в сила съдебно решение, то същото съставлява законосъобразен административен акт. Неоснователни са и релевираните доводи за липса на тъждество между обективните и субективните предели на акта на съда и този на Общинския съвет. Същите не се подкрепят от данните по делото. Предвид изложеното настоящият състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на тези доводи обжалваното решение не страда от пороците, релевирани от касационните жалбоподатели, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение