Определение № 6931 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5078/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране против определение № 15227/21.04.2026 г., постановено по адм. дело № 4388/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № ПАМ-2/11.03.2026 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение, тъй като твърдените вреди били единствено имуществени и подлежащи на репариране, а представените от „Електроразпределение Юг“ ЕАД доказателства не установявали по категоричен начин нито наличието, нито размера на значителна или трудно поправима вреда. Навеждат се и доводи, че липсват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като представеното платежно нареждане представлявало пряка последица от допуснатото предварително изпълнение, а не нов факт, настъпил след издаване на административния акт. Иска се отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение на искането за спиране. Ответникът по частната жалба – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и поддържа правилността на обжалваното определение. Излага съображения, че са налице всички предпоставки по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК, като предварителното изпълнение е в състояние да причини значителни и трудно поправими вреди, свързани не само с размера на изплатените суми, но и с необходимостта от водене на множество последващи съдебни и изпълнителни производства за възстановяването им. Сочи се още, че представените доказателства установяват реално извършени плащания и конкретен риск от настъпване на трудно обратими последици за дружеството. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, намира частната жалба за допустима – подадена е в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София-град е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № ПАМ-2/11.03.2026 г. на КЕВР, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са дадени задължителни писмени разпореждания: да определи размера на дължимите неустойки на засегнатите клиенти на територията на община Стамболийски, останали без електрозахранване в периода 31.12.2025 г. – 04.01.2026 г.; да извърши плащания към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за приспадане на неустойките от стойността на бъдещи фактури; както и да представи в КЕВР доказателства и информация относно предприетите действия. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, тъй като от изложените твърдения и представените доказателства може да се направи извод за наличие на обоснована вероятност предварителното изпълнение да доведе до значителни и трудно поправими вреди, надхвърлящи обичайните неблагоприятни последици от изпълнението на утежняващ административен акт. Определението е правилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, когато то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Разпоредбата е приложима и по отношение на административните актове по Закона за енергетиката, доколкото липсва изрична забрана за съдебен контрол върху предварителното изпълнение. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСК на ВАС. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице реална вероятност предварителното изпълнение да причини значителни и трудно поправими вреди на дружеството. От представените по делото доказателства се установява, че в изпълнение на процесното решение дружеството следва в кратки срокове да извърши множество последователни действия по идентифициране на засегнатите клиенти, определяне на индивидуални неустойки, издаване на съответните данъчни документи и реално прехвърляне на парични средства към крайния снабдител. Представени са и доказателства за вече извършени плащания, както и конкретни изчисления относно размера на възможните бъдещи разходи по водене на искови и изпълнителни производства за възстановяване на евентуално недължимо изплатени суми. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че вредите били единствено имуществени и поради това не обосновавали спиране на предварителното изпълнение. Законът не изключва имуществените вреди от обхвата на чл. 166, ал. 2 АПК, когато същите са значителни или трудно поправими. В случая не се касае до обичайни финансови последици от изпълнение на административен акт, а до реален риск от възникване на множество трудно обратими правоотношения, свързани с необходимостта от последващо индивидуално търсене на възстановяване на суми от значителен брой лица, при несигурен резултат и значителни допълнителни разходи. Именно тази комплексност на последиците и вероятността от натрупване на значителни транзакционни и процесуални разходи обуславят извода за трудно поправим характер на вредата. Неоснователно е и възражението за липса на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Представените доказателства за реално извършени плащания и конкретизирани финансови последици от предварителното изпълнение представляват новонастъпили факти, релевантни към преценката за вероятността от настъпване на значителни вреди. Макар тези обстоятелства да са свързани с изпълнението на административния акт, именно чрез тях се установява конкретният интензитет и мащаб на засягане на правната сфера на адресата, което е относимо към преценката по чл. 166, ал. 2 АПК. Настоящият съдебен състав намира също така, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка за съразмерност между защитавания обществен интерес и възможните неблагоприятни последици за дружеството. Общественият интерес в случая е свързан със своевременното компенсиране на засегнатите потребители, но спирането на предварителното изпълнение до приключване на съдебния спор не препятства окончателното реализиране на този интерес при евентуално потвърждаване законосъобразността на административния акт. За разлика от това, незабавното изпълнение би могло да доведе до трудно обратими последици и до значително засягане на текущата дейност на дружеството. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение