Определение № 324 от 02.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 3893/2013 г.

Производството е по чл.248,ал.1 ГПК. Постъпила е молба от Д. Ж. А. от [населено място], с която се иска изменение на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №590 от 26.06.2014г. по т.д. 3893/13г.,като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът по молбата- [фирма] – [населено място] излага лаконичен довод за неоснователност на искането- поради това, че неговата касационна жалба не е допусната до разглеждане. Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. С определение №590 от 26.06.2014г. по т.д. 3893/13г. на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване на решение №373 от 09.07.2013г. по т.д. №670/13 г. на Пловдивски апелативен съд. Молителят- ответник в касационното производство, чрез процесуалният си представител е направил своевременно искане за присъждане на направените пред касационния съд разноски с подаден отговор на касационната жалба, удостоверени чрез представения договор за правна защита, установяващ плащане на договорената сума, като е приложено и пълномощно, обективиращо процесуалните права на адв. А.. При тези фактически данни следва да се приеме, че е налице основанието визирано в чл.78,ал.3 ГПК, поради което молбата е основателна и заплатената сума от 1000лв.- разноски за един адвокат следва да бъде присъдена. По тези съображения и на основание чл.248, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение