Определение № 9595 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8937/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. М. И., чрез адв. А. Живков като процесуален представител, против определение № 522 от 13.05.2025 г. по адм. дело № 93/2025 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу протокол за проверка и приемане в ИКАР от 07.11.2024 г. на служител на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Видин и е прекратено производството по делото. Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, за което се счита, че обективира отказ от правосъдие. Възразява се срещу извода на съда, че обжалваният протокол има уведомителен характер с твърдения, че е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспореното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопоризводствените действия по предявената жалба. Претендират се разноски. Ответникът - началникът на СГКК – Видин е представил писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд, видно от уточнението със заявление с вх. № 999/09.05.2025г. на жалбоподателката, е протокол за проверка и приемане в ИКАР от 07.11.2024г. на длъжностното лице в СГКК – Видин инж. М. Д., с който се отказва приемане в ИКАР на заявление № 01-582590/23.10.2024г. за [населено място], подадено от ЕТ „М. и син-Л. М.“ с мотиви: съществени графични грешки и некоректен КРНИ и неотстранени недостатъци по уведомление изх. № 24-27190/09.09.2024 г. С обжалваното определение съдът е приел, че процесния протокол има уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, тъй като не се засяга правната сфера на жалбоподателката и последната няма правен интерес да го оспори. С горните съображения е обоснован извод за недопустимост на жалбата на основанията по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, поради което същата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Определението е неправилно. По делото е безспорно установено от фактическа страна, че административното производство е започнало със заявление вх. № 01-479374/01.09.2024г., подадено от ЕТ „М. и син-Л. М.“ –правоспособно лице по ЗКИР, упълномощено от М. Г. Б. като пълномощник на жалбоподателката, подадено до СГКК -Видин с искане за изменение на КККР на [населено място], община Ружинци, обл. Видин в частта за ПИ 63255.501.369, като се нанесат верните граници на имота от южната и източна страна. Следва уведомление изх. № 24-27190/09.09.2024г. на началника на СГКК-Видин, видно от което на заявителя са дадени конкретни указания за отстраняване на констатирани нередовности на проекта, след което е подадено второ заявление вх. № 01-582590/23.10.2024г. от ЕТ „М. и син-Л. М.“, ведно с приложения към него. При горните данни е издаден оспорения протокол от 07.11.2024 г., за който органът сочи, че е генериран от електронната система на АГКК по профила на заявителя. От анализа на доказателствата по делото, настоящият касационен състав споделя като правилен извода на административния съд, че оспореният протокол не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Протоколът обаче съдържа волеизявление за прекратяване на административното производство пред СГКК – Видин по издаване на заявения индивидуален административен акт, какъвто е смисълът и правния резултат от обективирания в него отказ за приемане на заявлението. Горното следва от данните по преписката, които сочат на проведена процедура за приемане на заявлението, проверка по чл.30, ал.2 АПК за недостатъци на същото и уведомление до заявителя за отстраняването им, което е последвано от подаване на второ заявление и издаване на процесния протокол за отказ по заявлението, който е акт за прекратяване на административното производство по чл.56, ал. 2 АПК, мотивиран с предпоставките на чл. 30, ал.2 АПК. Волеизявлението за прекратяване не е индивидуален административен акт, но е акт на административен орган, който съгласно чл. 56, ал. 4 АПК подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел ІV на АПК /чл. 197 и следващите АПК/. Като не е преценил характера на обжалвания акт, административният съд е постановил неправилно определение за прекратяване на производство, което следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Последните изискват проверка за спазване на срока за обжалване по чл.197 АПК, която да се извърши въз основа на доказателствата за начина и датата на уведомяване на заявителя чрез правоспособното лице по ЗКИР. При констатации за допустимост на жалбата, съдът следа да се произнесе по законосъобразността на акта за прекратяване на административното производство. В отговор на доводите в частната жалба, че се обжалва и резолюцията върху заявлението с вх. № 01-582590/23.10.2024г., следва да се посочи, че е недопустимо за първи път в касационното производство са се въвежда нов предмет на оспорване. По искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК в зависимост от крайния резултат по делото. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение