Решение № 97 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2008 г.

Решение № 97 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 351 от 07.04.2008 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на решение от 09.06.2008 г. по гр. д. № 220/2008 г. на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от А. С. А. от гр. Я. против АД "П", гр. С. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е уважен в размер на 2725,80 лева. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК (чл. 127, ал. 1 ГПК отм.), а именно чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане на работника без работа в шестмесечен срок след незаконното уволнение. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че ответникът работодател не е представил доказателства, че в шестмесечен период след уволнението служителят е постъпил на работа по друго трудово правоотношение, поради което е уважил като основателен и искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В противоречие с това становище, в решения на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение № 1* от 11.07.2005 г. по гр. д. № 841/2003 г.; решение № 830 от 12.07.2007 г. по гр. д. № 2252/2004 г.; решение № 1* от 12.09.2001 г. по гр. д. № 2189/2000 г.; решение № 1* от 19.06.2002 г. по гр. д. № 1521/2001 г. и решение № 818 от 24.07.2003 г. по гр. д. № 5/2002 г. е прието, че тежестта за доказване на предпоставките за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е върху ищеца работник; че в тежест на работника или служителя е да докаже, че в периода след уволнението е останал без работа, за да му бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК (чл. 127, ал. 1 ГПК отм.), всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. волненият работник, ищец в производството по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да установи фактите, на които основава своята претенция за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - факта на оставане без работа в шестмесечен срок след незаконното уволнение и размера на последното, получено преди незаконното уволнение трудово възнаграждение. Когато фактът на оставане без работа не е установен, предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди поради незаконното уволнение е неоснователен. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че уволнението на ищеца А. С. А., извършено от работодателя му АД "П", регион Ямбол със заповед № Р* от 31.01.2006 г. е незаконно, поради което предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност са уважени като основателни. Прието е, че ответникът работодател не е представил доказателства, че в шестмесечен период след уволнението служителят е постъпил на работа по друго трудово правоотношение, поради което като основателен е уважен и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Решението, в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3 ГПК. В касационната жалба против въззивно решение на Софийски градски съд в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.). Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за основателни. Предвид изложените мотиви относно разпределението на доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, неправилни са формираните от въззивния съд изводи, че претенцията за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е основателна, тъй като работодателят не е представил доказателства, че в шестмесечен период след уволнението служителят е постъпил на работа по друго трудово правоотношение. Последиците на доказателствената тежест са разпределени неправилно - при недоказване на факта на оставане на работника без социално осигурен доход след незаконно уволнение, следва да се приеме, че този факт не се е осъществил, поради което не могат да възникнат и желаните от ищеца правни последици, изразяващи се в присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 225, ал. 1 КТ, поради което решението в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е уважен за сумата 2725,80 лева следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът се отхвърли като неоснователен. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение