Определение № 6940 от 06.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2024 г.

Постъпила е частна касационна жалба от А. Н. А. от гр.Опака срещу Определение №706 от 28.05.2024г. по адм. дело №52/2024г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е оставена без разглеждане и върната частна касационна жалба на А. с вх. №1239 от 27.05.2024г. срещу Определение №680 от 22.05.2024г. по същото дело. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд – Търговище, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане и е върнал частната касационна жалба на А. срещу постановеното по същото дело съдебно определение от 22.05.2024г., първостепенният съд е приел, че същата е недопустима – като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационна оспорване, а също така и поради липса на правен интерес. Настоящият състав на касационна инстанция намира, че преди всичко следва да се посочи, че началото на въпросите, предмет на разрешаване по настоящата частна касационна жалба на А., безспорно се започнали след като последният е входирал своя молба от 30.04.2024г.(л.232 от делото на Адм. - Търговище), с която поискал на основание чл.248 ал.1 ГПК във вр. с чл.144 АПК съдът да приложи било чл.78 ал.6 ГПК, било чл.77 ГПК, като осъди юридическото лице Агенция за социално подпомагане да заплати дължимата за производство и несъбрана от жалбоподателя такса от 10 лева. По тази молба административният съд постановил и акта си от 22.05.2024г., с който оставил същата без уважение, като приел в мотивите, че по същество направените искания на А. не покриват хипотеза на чл.248 ал.1 АПК, а заедно с това и отделно, че не са налице основания за прилагане на разписаното в чл.76 ал.8 или чл.77 ГПК. Срещу този акт жалбоподателят подал и частната си касационна жалба от 23.05.2024г., която обаче била оставена без разглеждане и върната от първостепенния съд с тук обжалвания негов акт от 28.05.2024г., с мотиви, че от една страна е подадена срещу съдебно определение, което не подлежи на обжалване, след като и съдебното решение е окончателно(с позоваване на чл.248 ал.3 ГПК), а от друга е констатирана липсата на съответен правен интерес с оглед изложените от самия частен жалбоподател мотиви за отпочване на производството. В тази връзка и преди всичко следва да се отбележи, че още в първоначалната молба на А. на л.232 е посочено, че тя се подава на основание чл.248 ал.1 ГПК, а заедно с това, че търси приложението било на чл.78 ал.6 или чл.77 ГПК. В тази връзка е необходимо за прецизност да се посочи, че приложението на последните два института не е свързано с приложението на първия(изменение на решението в частта за разноските). Това е така, защото и чл.78 ал.6, и чл.77 ГПК касаят специални хипотези, когато страна остане задължена за такси или разноски, съдът да ги събере принудително от нея, което може да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок. По принцип разноските по чл. 77 или чл.78 ал.6 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им. По същественото е обаче, че и двата института касаят конкретната правна връзка(процесуалното правоотношение между страната, останала задължена за едни такива разноски/такси и съда, което правоотношение е на власт и подчинение и съдът служебно постановява актове по тези въпроси, вкл. касаещите принудителното им събиране, даже и след приключване на делото. С оглед на това, подадената молба от 30.04.2024г. на А., макар и с посочено в нея формално основание в чл.248 ал.1 ГПК(за което страната има краен едномесечен срок, докато по чл.77 и чл.78 ал.6 ГПК такъв срок не е предвиден), по същество търси осъждането на юридическото лице Агенция за социално подпомагане (АСП) да заплати дължими според молителя такси в полза на Съда. Именно поради така визираните в това искане на А. основания и съдът е отговорил с акта си от 22.05.2024г., че от една страна не са налице основания за допускане изменение по реда на чл.248 ал.1 ГПК на окончателния му съден акт, а от друга, че няма основание да събере 10 лева дължима държавна такса от АСП. Т.е. съдът, оставяйки молбата без уважение, е разгледал по същество и трите визирани основания. С оглед на това, преценяйки подадената впоследствие от лицето частна жалба срещу този му акт, съдията е посочил, че от една страна произнасянето касае искане по чл.248 ал.1 АПК, по което и с оглед ал.3 актът му също е окончателен, а по останалите въпроси за физическото лице не е налице правен интерес. Така формираните изводи са законосъобразни. Действително по търсеното формално изменение на съдебното решение от 30.04.2024г., което е окончателно съобразно специалната норма на чл.13 ал.6 от Закона за социално подпомагане, то актът на съда от 22.05.2024г. също е окончателен (чл.248 ал.3 ГПК), поради което съответно точно е процедирано по чл.231 във вр. с чл.213а ал.2 и чл.215 т.4 АПК, обосновало оставяне без разглеждане на искането по този ред. Що се отнася до останалите въпроси, то тук също правилно е съобразено от първостепенния съд, че те касая съдбата (съдържанието) на процесуалното правоотношение между съда и друга страна, поради която за А. не е налице никакъв признат от процесуалния закон негов личен и пряк правен интерес да оспорва актовете на съда, с които той, действайки служебно, преценя дали са налице основания за прилагане или не на институтите на чл.77 или чл.78 ал.6 ГПК, като се възложат на АСП разноски/такси в полза бюджета на конкретния съд. Следва да се посочи освен това, че неточно в частната касационна жалба, с която сезира ВАС, А. е посочил, че първоинстанционният съд му е оставил без разглеждане и молбата по чл.248 ал.1 ГПК, и искането му по чл.77 ал.1 ГПК. Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав на касационната инстанция, че правилно административният съдия е оставил без разглеждане подадената от лицето частната касационна жалба, поради което и актът му от 28.05.2024г. следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение