Определение № 2801 от 09.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2475/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, ЕИК[ЕИК] (наричана по-долу „КТБ“ АД /н./) срещу определение № 257 от 01.10.2025 г. по в.т.д. № 89/2025 г. на Великотърновски апелативен съд, Втори граждански и търговски състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 5400 от 29.08.2025 г., подадена от „КТБ“ АД /н./ с искане за изменение на решение № 66/24.06.2025 г. по в.т.д. № 89/2025 г. на Великотърновски апелативен съд в частта за разноските. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че в конкретния случай въззивният съд не е преценил правилно фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от страните процесуални действия пред съответната инстанция, поради което и неправилно не е уважил направеното от страна на „КТБ“ АД /н./ искане за намаляване на размера на претендираното като дължимо в списъка на разноските по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Подчертава се, че съдът не е съобразил факта, че във въззивното производство не е допуснато събиране на нови доказателствени средства, както и факта, че производството е приключило в едно открито съдебно заседание, в което се е явил процесуалния представител на ответника, като самият той е изготвил отговор на въззивната жалба, както и писмена защита, която преповтаря заявените с отговора на жалбата доводи и възражения срещу основателността на предявения иск. Моли се за отмяна на атакуваното определение. Ответникът по делото – „Аркус“ АД в писмено становище оспорва основателността на подадената частна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да се произнесе, съставът на Великотърновски апелативен съд е изтъкнал, че потвърждавайки изцяло решение № 42/17.02.2025 г. по т.д. № 69/2023 г. на Великотърновски окръжен съд, въззивният съдебен състав е осъдил „КТБ“ АД /н./ да заплати на „Аркус“ АД сумата 37 279,20 лв. с ДДС, представляваща направените от дружеството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В тази връзка въззивният съд е подчертал, че не споделя мотивите за прекомерност на присъдените разноски, изложени от молителя в искането по чл. 248 ГПК. Съдът е подчертал, че действително във въззивното производство е проведено едно съдебно заседание, в което обаче, противно на твърдението на молителя, съдът се е произнесъл по доказателствени искания на страните, оставяйки без уважение искане по доказателствата на „КТБ“ АД /н./ и приемайки доказателства, представени от „Аркус“ АД с отговора на въззивната жалба. Апелативният съд е посочил, че делото не е лишено от фактическа и правна сложност – спорът обхваща материята на закона за банковата несъстоятелност; банковата гаранция и контрагаранция; документалните акредитиви и еднообразните правила и обичаи за същите. Допълнил е, че са ангажирани значителни по обем доказателства, като същите са били подробно обсъдени от процесуалния представител на ответника в депозирания от него отговор, както и в писмени бележки. Отбелязал е, че е налице и явяване в открито съдебно заседание. Апелативният съд се е мотивирал и защо според него изводите му за присъждане на адвокатско възнаграждение в горепосочения размер не противоречат на практиката на Съда на ЕС. По изложените съображения апелативният съд е счел молбата по чл. 248 ГПК, с която е бил сезиран, за неоснователна. Обжалваното определение е правилно. Настоящият състав на ВКС споделя изразеното от въззивния съд становище, че присъдената сума от 37 279,20 лв. с ДДС, представляваща направените от ответното дружество разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, не е прекомерна по размер, а е съответна на фактическата и правна сложност на делото, както и на конкретните действия по защитата на ответника по делото, осъществени от процесуалния му представител, при съобразяване и с размера на защитавания пред въззивната съдебна инстанция материален интерес. Следва да бъдат споделени и изложените от въззивния съд мотиви в тази насока. Предвид изложеното обжалваното определение на Великотърновски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение,