Определение № 115 от 07.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 495/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 17.10.2017г. по в. т. д. №198/2017г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е върната касационната му жалба с вх. №4956 от 17.10.2017г. срещу решение №202 от 15.09.2017г. по в.т. д. №198/2017г. на Апелативен съд Велико Търново поради подаването й след изтичане на срока за обжалване. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като излага твърдение, че същото е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 283 от ГПК. Поддържа, че атакуваният съдебен акт подлежи на обжалване по общия ред, докато нормата на чл.633 ал.1 от ТЗ се отнася само до първоинстанционните решения и не може да се прилага за обжалване на въззивните решения, след като това не е предвидено изрично. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане. Ответникът [фирма] изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: С решение №202 от 15.09.2017г. по в. т. д. №198/2017г. на Апелативен съд Велико Търново е потвърдено решение №14 от 24.03.2017г. по т. д. №101/2016г. на Ловешки окръжен съд, постановено по реда на чл. 630 във връзка с чл. 625 от ГПК. В диспозитива на въззивното решение е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в седемдневен срок от вписването му в Търговския регистър. Решението е вписано в Търговския регистър на 19.09.2017г. На 17.10.2017г. в деловодството на Апелативен съд Велико Търново е постъпила касационна жалба срещу решението от длъжника [фирма], изпратена по пощата на 16.10.2017г. С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 17.10.2017г. въззивният съд на основание чл.286 ал.1 т.1 от ГПК е върнал касационната жалба като подадена след изтичане на срока за обжалване. Преценката на въззивния съд за приложимия срок за обжалване на постановеното от него решение е правилна. Разпоредбата на чл.633 ал.1 от ТЗ предвижда, че решенията по чл.630 и чл. 632 от ТЗ подлежат на обжалване в седемдневен срок от вписването им в Търговския регистър. Доколкото в закона не е предвидено друго, този срок се прилага както за въззивното, така и за касационното обжалване. Посочената рапоредба се явява специална спрямо тази на чл. 283 от ТЗ, в която преклузивният срок за подаване на касационна жалба е едномесечен от връчване на обжалваното решение на страната. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове: определение №142/01.02.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 889/2010г., II т. о., ТК, определение №492/27.06.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 465/2011г., II т. о., ТК, определение № 573/10.09.2014г. на ВКС по ч. т. д. № 1351/2014 г., II т. о., ТК и други. Въззивно решение №202 от 15.09.2017г. по в.т.д. №198/2017г. на Апелативен съд Велико Търново е от категорията съдебни актове, постановени по реда на чл. 630 от ТЗ, поради което за него се прилага срокът за касационното обжалване, предвиден в чл.633 ал.1 от ТЗ. С оглед изложеното обжалваното определение на Апелативен съд Велико Търново следва да бъде потвърдено като правилно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд