Определение № 3572 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3089/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ф. С. К. срещу Определение № 574 от 18.02.2026 г. по адм. д. № 212/2026 г. на Административен съд - Благоевград, с което съдът е отхвърлил негово искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-5310-000002 от 09.02.2026 г., издадена от младши автоконтрольор при ОД на МВР – Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“, подб. „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него лек автомобил е сключена на 09.02.2026 г. в 09.10 ч., поради което защитеният с предварителното изпълнение обществен интерес не е засегнат. Ответникът – младши автоконтрольор при ОД на МВР – Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В административния акт се посочва, че на 09.02.2026 г. около 07.52 ч. К. е управлявал собствения си лек автомобил, който е с прекратена регистрация от 07.10.2025 г. поради констатирана липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От извършената справка в Гаранционния фонд се установява, че застраховката е сключена непосредствено след проверката – в 09.10 ч. на 09.02.2026 г. Административният акт е издаден на същата дата. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал по категоричен начин, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Определението е неправилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. От представените по делото доказателства се установява, че административното нарушение е било отстранено непосредствено след установяването му, поради което предварителното изпълнение на принудителната административна мярка не реализира преследваната от закона цел. По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. Следва да се посочи, че допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. Спирането на предварителното изпълнение на административния акт е израз на обезпечителната защита в административния процес, като осуетява осъществяването на правните последици на акта. Спирането на изпълнението привременно брани правната сфера на жалбоподателя, като във всеки конкретен случай съдът съобразява и наличието на специфики в интензитета на въздействие на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение