Определение № 2669 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2050/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) по Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег V–А Гърция – България“ 2014-2020 г. (Програмата) срещу Определение №4306 от 10.12.2024 г. на Административен съд (АС) – Благоевград по адм. дело №1424/2024 г., с което е спряно производството по делото до приключване на дело № С-620/2023 г. пред Съда на Европейския съюз (СЕС).

Частният жалбоподател – ръководителят на НО на Програмата счита обжалваното определение за неправилно. С оглед поставените пред СЕС въпроси твърди, че са налице достатъчно аргументи, обосноваващи извод за липса на сходство в разглежданите казуси, съответно за липса на основания за спиране на настоящото съдебно производство.

Излага, че с процесното Решение № РД-02-14-1324 от 11.12.2023 г. е определена финансова корекция на икономически оператор, който не е водещ бенефициер по проекта - Сдружение „Стопанска камара Сандански“. В разпоредбата на чл. 40 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) (Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014), се съдържа информация относно отговорността на водещия партньор за гарантиране изпълнението на цялата операция, но от това не следва да се тълкува автоматично, че същият носи и отговорността за извършени от партньорите по проекта нередности. Установяването на нередност по отношение на партньор по проекта не рефлектира върху правната сфера на водещия партньор и не засяга негови права и интереси.

В конкретния случай се касае за програма за трансгранично сътрудничество, за която не се прилага цитирания регламент, доколкото финансирането не е по инструмента за предприсъединителна помощ, а Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България (МРРБ) действа като НО по Програмата. НО подпомага Управляващия орган в управлението и изпълнението на Програмата с особен акцент върху българските приоритети и бенефициери. Той участва в разработването на Програмния документ, осигурява българската част от националното съфинансиране, управлява процедурата по набиране и дейността на проверителите от първо ниво за верификация на разходите на българските бенефициери и извършва проверки на качеството на изпълнението на проектите в България. Съгласно действащата национална нормативна уредба, изцяло в правомощията на ръководителя на НО са както установяването и регистрирането на нередности (администрирането на нередности), така и определянето на финансови корекции (независимо от ролята на бенефициера - водещ партньор или партньор при изпълнение на определен проект). Ограничението на компетентността на ръководителя на НО за определяне на корекция е единствено по териториален признак - необходимо е извършителят да е с местонахождение на територията на Република България.

Нередност може да бъде извършена от всеки партньор, участващ в изпълнението на проекта, независимо дали е водещ или не. Всички организации, участващи в проектите, по същество са бенефициери, които за нуждите на изпълнение на Програмата са специфицирани като водещ партньор/бенефициер и партньор/бенефициер.

Отправеното преюдициално запитване от друг национален съд е във връзка с казус, съществено различен от настоящия. Касае се за приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014, който не се прилага в настоящото производство, доколкото не се касае за инструмента по предприсъединителна помощ, а Програма ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014 — 2020 г.

С оглед конкретно поставените на СЕС преюдициални въпроси, в случая са налице достатъчно аргументи, обосноваващи извод за липса на сходство в разглежданите казуси, съответно за липса на основания за спиране на настоящото съдебно производство.

Прави искане определението да бъде отменено.

Ответникът – Сдружение „Стопанска камара Сандански“ не е изразил становище по частната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното определение и да спре производството по делото, АС - Благоевград е посочил, че производството е образувано по жалба на Сдружение “Стопанска камара Сандански“ срещу Решение № РД-02-14-1324 от 11.12.2023 г. на ръководителя на НО на Програмата.

Изложил е, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-620/2023 г. на СЕС по преюдициално запитване на Административен съд-София област (АССО), отправено с Определение № 1904 от 21.09.2023 г. по адм. дело № 666/2023 г.

С цитираното определение на Административен съд - София област, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси:

1. В хипотеза на трансгранично сътрудничество между държава членка и бенефициер по Инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014 до 2020 г. (ИПП II) като това в главното производство, допуска ли чл. 40 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) определянето на финансова корекция в тежест на икономически оператор, за който се твърди, че е извършител на нарушението, съставляващо нередност, но не е водещият бенефициер, поел отговорността да гарантира изпълнението на цялата операция?

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, гарантирано ли е в тази хипотеза от чл. 41 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз правото на водещия бенефициер да участва в процедурата по определяне на финансова корекция, както и в съдебното производство по оспорване на този административен акт, независимо от местонахождението му спрямо отговорния съгласно съответната програмата за трансгранично сътрудничество за прилагането на финансови корекции орган, и допускат ли посочените разпоредби ограничения на тези възможности за процесуална активност, каквито предвижда практиката на националните съдилища по главното производство?

Видно от приложения на по делото Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програмата водещ бенефициер по проекта е Regional Development Agency Of Rodopi S.A., със седалище Комотини, Република Гърция.

Счел е, че е налице основанието, визирано в чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Посочил е, че административното дело, по което е повдигнат преюдициалния спор е с предмет, идентичен с този по настоящото дело, като повдигнатите въпроси са от съществено значение за постановяване на решението по далото, поради което съдът е длъжен да го спре.

Определението е неправилно.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК във вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК.

Противно на изложеното от АС – Благоевград обаче, в настоящия случай не е налице е основанието, визирано в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за спиране на производството по делото.

С Решение № РД-02-14-1324 от 11.12.2023 г. на ръководителя на НО на Програмата, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд, е определена финансова корекция в размер на 100 % на Сдружение „Стопанска камара Сандански“.

Съгласно Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програмата №РД-02-29-213 от 30.11.2021 г. водещ партньор е Regional Development Agency Of Rodopi S.A, а Сдружение „Стопанска камара Сандански“ посочено в договора като партньор-бенефициент. Договорът е сключен между НО на Програмата (договарящ орган) и Сдружение „Стопанска камара Сандански“. В чл. 32, ал. 1 от него изрично е регламентирано, че в случай на установена нередност по настоящия договор партньорът е длъжен да възстанови всички неправомерно изплатени средства на договарящия орган, ведно с дължимите лихви в срок от 45 дни от датата на уведомяване. А съгласно ал. 2 от същия член, сумите, подлежащи на възстановяване от партньора, могат да бъдат прихванати от всички дължими плащания от договарящия орган по настоящия договор и/или от дадените от партньора обезпечения по чл. 14, ал. 2 от договора за национално финансиране.

Първият поставен до СЕС въпрос, с отправеното от националния съд преюдициално запитване, касае хипотеза на трансгранично сътрудничество между държава членка и бенефициер по Инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014 до 2020 г. (ИПП II). За нея приложим е Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014, който не се прилага в настоящото производство, доколкото не се касае за инструмента по предприсъединителна помощ, а за Програма ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014 — 2020 г. Въпросът се отнася до хипотеза, при която е определена финансова корекция в тежест на икономически оператор, за който се твърди, че е извършител на нарушение, при която обаче водещият бенефициер е поел отговорността да гарантира изпълнението на цялата операция. В настоящия случай, видно от чл. 32 от Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програмата №РД-02-29-213 от 30.11.2021 г., самият партньор (а не водещият бенефициер) е поел задължение пред договарящия орган да възстанови всички неправомерно изплатени средства, в случай на установена нередност.

Предвид изложеното не може да се приеме, че административното дело, по което е повдигнат преюдициалния спор е с предмет, идентичен с този по настоящото дело, съответно – че е налице основанието посочено в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за спиране на настоящото дело.

Като е достигнал до различни правни изводи, АС - Благоевград е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд – за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

За пълнота следва да се посочи, че видно от публичнодостъпната информация на адрес https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=296204&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=26732280, на 06.03.2025 г. е постановено решение по дело С-620/2023 г. на СЕС, с което производството делото е приключило.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение