Решение № 306 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу Решение № 17793/26.05.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 1927/2025 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 513з-1019 от 31.01.2025 г. на директора на СДВР, с която младши инспектор А. С. А. – младши автоконтрольор І степен в 01 група на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ при СДВР за срок от два месеца е временно преназначен на младши изпълнителска длъжност – старши полицай в група „Охрана и патрулно-постова дейност“ на 01 сектор „Организация на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е направил неправилно тълкуване на събрания в хода на производството доказателствен материал. В тази връзка излага съображения, че не е налице процесуално нарушение на приложимия закон, като са спазени изискванията на чл. 165, ал. 1, ал. 2, предл. 2, ал. 3 и ал. 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г.). Твърди, че Предложение рег. № 513р-10587/31.01.2025 г. е първоначалният акт, който е послужил за издаване на заповедта и в който се обосновава служебната необходимост. Излага съображения, че е била налице служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМВР. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Георгиева. Ответникът по касация – А. С. А. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Моли възражението за прекомерност да се остави без уважение. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Алексиева. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: Административното производство е започнало с Предложение рег. № 513р-10587/31.01.2025г. на заместник директора на СДВР за временно преназначаване по мотивирана служебна необходимост на държавни служители в СДВР, сред които и А. А.. Предложението е издадено във връзка със Заповед № 8121К-11184/22.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която в щата на СДВР са включени 87 щатни бройки и е създадена група „Охрана и патрулно-постова дейност“ в 01 сектор „Организация на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция“. Посочено е, че в група „Охрана и патрулно-постова дейност“ в 01 сектор „Организация на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ има 77 вакантни длъжности за полицай - старши полицай и, че е обявен конкурс за назначаване на служители. Във връзка с необходимостта да бъде обезпечена охраната на Регистрационно-приемателен център „Военна рампа“ към Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от полицейски служители е предложено да бъдат преназначени 23 служители, сред които под номер 22 в предложението е А. С. А.. На 31.01.2025 г. е издадена процесната заповед. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания за издаването ѝ. Съдът е отчел, че мотиви за издаването на заповедта се съдържат в Предложение рег. № 513р-10587/31.01.2025г. на заместник директора на СДВР, което е посочил, че е допустимо, съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС. Приел е, че в хода на процедурата по издаване на оспорената заповед е допуснато съществено процесуално нарушение, което се явява самостоятелно основание за отмяна на акта. В тази връзка и след анализ на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. е посочил, че липсва връчване на мотивираното предложение, а това предпоставяло лишаване на служителя от възможност да изрази становището си и от право да вземе участие в административното производство по издаване на заповедта. Приел е, че заповедта е издаден в нарушение на материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че не е налице служебна необходимост от временното преназначаване. Посочил е, че описаните фактически обстоятелства за издаване на заповедта не съответстват на посочените предпоставки на „служебна необходимост“ по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, като не са ангажирани и доказателства в тази насока. Посочил е още, че съображенията на органа, с които е мотивирана служебната необходимост, свързани с необходимостта от кадрово обезпечаване на група „Охрана и патрулно-постова дейност“ на 01 сектор „Организация на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, не се отнасяли до извънредни обстоятелства, които следвало да са такива от извънреден характер, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, каквито в мотивите на акта и в предложението не били изложени. Приел е, че заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона - преназначаването следва да бъде извършвано само при безспорно установена и доказана служебна необходимост. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора. При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни изводи. Противно на изложеното в касационната жалба решението е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал нарушения при изграждане на правните си изводи. Последните са логични и последователни, като отразяват формиране на вътрешното убеждение на постановилия решението съдебен състав. Конкретни съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат от касатора, поради което този довод е блакетен. Решението е материално законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба №8121з-310/17.07.2014 г. за временно преназначаване се изготвя мотивирано предложение по реда на чл. 5, ал. 1, с което държавният служител се запознава срещу подпис. В настоящия случай това процесуално изискване не е изпълнено, както правилно е посочил и решаващият съд. Служителят не е запознат с предложение с рег. № 513р-10587/31.01.2025г. на заместник директора на СДВР за временното му преназначаване. Обстоятелството, че за прилагането на института на временното преназначаване поради служебна необходимост не е необходимо съгласието на служителя е без значение. Служителят има правото да бъде своевременно и надлежно уведомен за предстоящия административен акт. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 165, ал. 2 ЗМВР за временно преназначаване на служителя. Преназначаването по реда на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Правилен е изводът на съда, че към момента на издаване на процесната заповед не са налице предпоставките, обуславящи посочената като основание в заповедта възникнала „служебна необходимост“ по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Към изводите на решаващия съд настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и не следва да ги преповтаря. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и такива следва да се присъдят в доказан по делото размер. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 850 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.07.2025 г. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) съдът следва да присъди претендираните разноски в евро, доколкото това е официалната парична единица в Република България, считано от 01.01.2026 г. Претендираната сума от 850 лв. следва да се превалутира на основание чл. 11, ал. 2, 12 и чл. 13 ЗВЕРБ в съответствие с определеното в чл. 5 ЗВЕРБ. Превалутирани претендираните разноски в евро възлизат на 434,60 евро. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено от ответника не следва да се уважава, доколкото същото съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение