Определение № 2517 от 01.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1236/2024 г.

ВКСI търговско отделение01.10.2024 г.докладчик В. Христакиев

Диспозитив

Допълва на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските определение № 1854/03.07.2024 г. по ч. т. д. № 1236 по описа на ВКС, I т. о., като осъжда В. К. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за частното касационно производство в размер на 300 лв.

Оставя молбата по чл. 248 ГПК без уважение в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

  1. ...........................................

Мотиви

взе предвид следното. Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение № 1854/03.07.2024 г. с осъждане на частния жалбоподател да заплати направените от ответника разноски за частното касационно производство - адвокатско възнаграждение в размер на 2310 лв. Жалбоподателят В. Ц. оспорва молбата с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. С постановеното определение по подадената от ищеца частна касационна жалба не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. По своевременно направеното с отговора на частната жалба искане за присъждане на разноски съдът не се е произнесъл. Видно от представените с молбата на ответника от 14.06.2024 г. писмени доказателства, за частното производство същият е направил разноски в размер на 2310 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път. Поради това и с оглед крайния изход на производството ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право да иска заплащане на направените разноски. Основателно е обаче и предявеното от ищеца възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на заплатеното адвокатско възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на частното производство, направено своевременно с отговора на молбата по чл. 248 ГПК и предвид разглеждането на частната жалба в закрито заседание. При съобразяване на действителната степен на частното производство с предмет допустимостта на предявения иск по чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ при липса на проведена процедура по чл. 516 ГПК заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. С тези мотиви съдът

Цитирани разпоредби

6