Определение № 392 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1551/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. К. Л. Б. чрез пълномощника си адв. В.В. е обжалвала с частна касационна жалба определението на Софийския градски съд, първо гражданско отделение № 726 от 13.01.2014г. по ч. гр.д.№ 13662/2013г. в частта, в която е оставена без уважение подадената от нея частна жалба вх.№ 3128574 от 29.08.2013г. срещу определението на Софийския районен съд, 35 състав от 05.08.2013г. по гр.д.№ 16893/2013г. по чл.420 ГПК. Производството по настоящото дело е спряно с определение № 209 от 10.04.2014г. на основание чл.292 ГПК във връзка с т.д.№ 4/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК. С т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГК и ТК се прие, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, поради което са налице предпоставките за възобновяване на настоящото производство. С оглед тълкуването на разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК в смисъл, че не подлежат на касационно обжалване определенията, постановени в заповедното производство от въззивния съд като втора инстанция, подадената частна касационна жалба от К. Л. Б. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение