Определение № 731 от 29.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 2995/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на И. С. М. от [населено място] срещу определение № 530 от 04.06.2013 г. по ч.гр.д. 481/12 г. на Русенски окръжен съд. Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. С определението, предмет на обжалване, състав на Русенски окръжен съд е оставил без разглеждане възражението по чл.423, ал.1 ГПК на И. М. срещу издадена заповед за изпълнение от Р. по ч. гр.д. № 1105/13 г., като е приел, че с оглед заявеното от М., за това че не е получавал каквито и да било съобщения за водени срещу него дела, което не се опровергава от данните по делото, възражението е подадено преждевременно, тъй като срокът за подаване на възражение по чл.414, ал.2 ГПК не е започнал да тече и липсва интерес от провеждане на производство по чл.423 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Не е било спорно, а и въззивният съд изрично е мотивирал, че заповедта по чл.417 ГПК не е била надлежно връчена на страната- молител, което обосновава липсата на правен интерес от провеждане на специалния ред на чл.423 ГПК. Възражението по чл.423, ал.1 ГПК е уреден процесуален ред за длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, поради лимитивно определени от нормата причини да сезира съда. Произнасянето по това възражение, респективно неговото уважаване е процесуална предпоставка за развитие на производството и прилагане на правните последици от валидно подаденото възражение срещу заповедта – уредени изрично от ал.4 на текста, тъй като подаването на възражението в пределите на едномесечния срок има за правна последица валидност на сезирането на съда. След като в случая не е била връчена заповед по чл.417 ГПК,за жалбоподателя не е налице правен интерес от заведено искане по чл.423 ГПК, който предполага изтичане на преклузивния срок, указан в нормата. В случая страната разполага с правната възможност да се защити в заповедното производство чрез подаване на възражение по чл.414 ГПК, т.е. изрично да заяви недължимостта на сумата по заповедта, за което законът не изисква никакви допълнителни условия.Следователно, определението на въззивният съд е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изложеното ирелевантно е подробно развитото от жалбоподателя оплакване, че той не е знаел за проведеното заповедно производство и за издадената като негов резултат заповед по чл.417 ГПК, тъй като това обстоятелство не се оспорва, прието е и от съда, а поради това, че не препятства защитата на жалбоподателя, то е неотносимо към сукцесивно осъществяваните правни действия, както по исканията на кредитора, така и по защитата на длъжника в заповедното производство. В тази връзка оправените искания не са съобразени именно с този процесуален ред, който както вече бе посочено предвижда най- силната защита за длъжника, чрез възражение по чл.414 ГПК, като вменява в тежест на кредитора, след осъществяването й да предяви установителен иск за вземането, когато то е оспорено. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение