Определение № 256 от 11.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Р. В. Ц. подадена чрез пълномощник адв. П. Х. ,срещу определение от 17.09.2012г по гр.д. 10303/2012г на Софийски градски съд ,с което е върната въззивната жалба на същата жалбоподателка ,по която е било образувано въззивното производство, като просрочена. Пълномощникът на частната жалбоподателка изтъква ,че датата на връчване на съобщение за решението е е „объркана”, не е взето предвид ,че решението не е съобщено лично на упълномощения по делото адвокат Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. Посочените в обжалваното определение дати на връчване на съобщението ,съответно на постъпване на въззивната жалба в съда, кореспондират с данните по делото. Съобщение за решението е връчено на 28.05.2012г на адреса на пълномощника ,получено от друг адвокат със задължение да бъде предадено и е оформено редовно. Документът свидетелства за редовно връчено съобщение на посочената дата за изготвеното решение съгласно чл. 51 ал.1 ГПК. Точно е изчислението на срока, с оглед датата на постъпване на въззивната жалба в съда.Доводите в оспорване на следващата се от данните по делото констатация са неоснователни, същите не са подкрепени с никакви конкретни фактически или правни твърдения. Без значение за законосъобразността на обжалваното определение е обстоятелството, че просрочието не е констатирано още при постъпване на въззивната жалба, или при образуване на делото във въззивната инстанция, като по недопустимата жалба е била указана и внесена държавна такса. За допустимостта следи служебно съдът, пред който производството е висящо Пропускането на срока има за процесуална последица погасяване на правото на жалба, както правилно е прието. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,