Решение № 4500 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2849/2014 г.

Решение № 4500 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2849/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Юри Стефанов Балджиев от гр. Пловдив срещу решение № 2578 от 22.11.2013 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 2841/2013 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу решение № ДС-29-106 от 23.08.2013 г. на областния управител на Пловдивска област, с което е отказано издаването на заповед по реда на чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ и § 46 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В касационната жалба и уточнението към нея, направено с молба от 20.03.2014 г. се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като се продължи разглеждането на спора по същество. От ответната страна - областния управител на Пловдивска област е получено възражение срещу касационната жалба, в което се твърди, че тя е неоснователна, а решението на съда е правилно и законосъобразно. По изложените съображения в изпратеното писмено становище на 19.03.2014 г. с характер на писмени бележки се моли, жалбата да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е постановил решението си след изясняване на фактическата обстановка по спора. По делото е било установено, че предходното решение на общинския съвет по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, в редакцията му, действаща към момента на приемане на решението и чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ, отново в релевантната му редакция, е било отменено с решение на Административния съд - Пловдив. Съдът е върнал преписката на общинския съвет за решаването на спора по същество, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В изпълнение на това решение общинският съвет е взел ново решение, което е било върнато от областния управител за ново прегласуване. В последствие общинският съвет е отменил решението си, като е изискал ново предложение от общинската служба по земеделие. При така установените факти прокурорът намира, че решението на съда е правилно, защото отказът на областния управител е законосъобразен. Той е дължал произнасяне, преди изменението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ в условията на алтернативност, каквато в случая не е била налице. При новата редакция на нормата за областния управител такава възможност не съществува, като единствен орган, който трябва да се произнесе по искането е общинският съвет. Според прокурора решението на съда следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че областният управител на Пловдивска област е бил сезиран с искане с вх. № ДС-29-106 от 8.08.2013 г. на Юри Стефанов Балджиев за издаването на заповед за определяне на вида, размера и местонахождението на земите от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците на земеделски земи, на които правото на собственост е възстановено, но поради наличие на причините по чл. 10б, ал. 1, изречение първо ЗСПЗЗ, в редакцията на нормата обн. в ДВ, бр. 99/2002 г., собствеността им не може реално да бъде възстановена. Областният управител, като е установил фактите по направеното искане е издал решение № ДС-11-2 от 23.08.2013 г., с което въз основа на фактически установеното и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, на чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ, в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 45/2008 г. и § 46 ПЗР на ППЗСПЗЗ, изменен с ПМС № 139 от 13.05.2011 г., обн. в ДВ, бр. 39/2011 г. е отказал да издаде поисканата заповед с правно основание в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Решението му е обжалвано пред Административния съд - Пловдив, който е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество. На първо място съдът е приел, че жалбоподателят има качеството на заинтересована лице, защото не е било спорно между него и административния орган, че е собственик на земеделска земя, правото на собственост върху която е било възстановено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. По искане на общинската служба по земеделие общинският съвет на община Родопи е издал решение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ в посочената вече редакция във връзка с чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ, отново във вече посочената редакция, което е било отменено от Административния съд - Пловдив с решение № 1515 от 6.01.2011 г. по адм. д. № 2351/2010 г., което е влязло в сила на 11.11.2011 г. След отмяна на решението на общинския съвет Родопи от съда преписката му е върната отново за решаване на въпроса по същество при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В изпълнение на съдебното решение общинският съвет Родопи е взел решение № 138 от 28.06.2012 г., с което е определил земеделските земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците на земеделски земи с възстановено право на собственост, което реално не са могли да получат. Решението е върнато за ново прегласуване от областния управител и с решение № 225 от 19.07.2012 г. общинският съвет Родопи е отменил решението си № 138. С решение № 303 от 7.12.2012 г. общинският съвет Родопи е отхвърлил предложението на началника на общинската служба по земеделие "Родопи", като му го е върнал с указание да изготви и внесе нови списъци за обезщетяване на правоимащите собственици. Докато процедурата се е развивала, е последвало изменение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. С изменението на ЗСПЗЗ в чл. 10б, ал. 1 е отпаднала възможността при непроизнасяне от общинския съвет, областният управител със заповед да определи земите за обезщетяване. Областният управител в решението си, обжалвано пред съда е приел, че след като към 16.08.2010 г. пред него не било постъпило искане от общинската служба по земеделие или от заинтересовани лица за определяне на вида, размера и местонахождението на земеделските земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване, за него не съществува такова задължение към момента на подаване на искането от Юри Балджиев, което е след 16.08.2010 г. По тези съображения е отказал издаването на такова решение. Това становище е възприето и от съда, който е приел отказа на областния управител за законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На първо място настоящият състав констатира, че съдът неправилно е посочил номера на решението на областния управител, обжалвано пред него. Решението на областния управител е № ДС-11-2 от 23.08.2013 г. - лист 15 от делото, а искането, по което е постановено е с вх. № ДС-29-106 от 8.08.2013 г. Съдът е допуснал фактическа грешка, отстраняването на която не е поискано, а и в самата касационна жалба няма искане за произнасяне, поради което настоящата инстанция само маркира това несъответствие. На следващо място трябва да се посочи, че процедурата по определянето на земите от общинския поземлен фонд, които да послужат за обезщетяване на собствениците не е приключила пред общинския съвет Родопи. От фактическите установявания се налага правния извод, че процедурата продължава, като общинската служба по земеделие следва да изработи и внесе нови списъци за обезщетяване на правоимащите собственици. Общинският съвет Родопи дължи произнасяне по искането на общинската служба по земеделие по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, в посочената редакция, не само защото искането е направено преди 16.08.2010 г., но и в изпълнение на посоченото съдебно решение на Административния съд - Пловдив. При предстоящо произнасяне от страна на общинския съвет по направено искане, няма как областният управител да се произнесе по същото искане. Задължението за него по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ преди изменението му би възникнало само ако общинският съвет не се е произнесъл или е отказал искането, а произнасянето на общинския съвет е предстоящо, макар и твърде забавено във времето. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон от страна на съда. Съдът е установил фактите по спора, които е съпоставил с приложимото материално право към момента на възникване на правоотношението между жалбоподателя и областния управител по направеното искане за произнасяне от него. Правилни са изводите на съда, че областният управител законосъобразно е отказал да издаде решение или заповед за определяне на земите за обезщетяване по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Следва да се посочи, че § 46 ПЗР на ППЗСПЗЗ се отнася за цялата процедура по обезщетяване, която започва пред общинския съвет, а при невъзможност от негова страна да определи земите за обезщетяване, това е предоставено в правомощията на областния управител. В § 46 не е направено разграничение между сезирането на общинския съвет и областния управител от общинската служба по земеделие или заинтересованите лица. Крайната дата е една - 16.08.2010 г., ако до нея е направено искане от общинската служба по земеделие или от заинтересованите лица до общинския съвет-редът е същият, както преди изменението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Становището на ответната страна по касация свързано с разделяне на сезирането е неправилно. По изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение