Определение № 4223 от 22.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3557/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Медицински център "Д- р Д. Пеев" ЕООД– със седалище и адрес: гр. Несебър, ж.к. "ТК Слънчев бряг" против Определение № 568/ 21. 01.2025 г., постановено по административно дело № 2262/ 2024 г. на Административен съд- Бургас (АС Бургас), с което е била оставена без разглеждане жалбата на лицето, в частта относно оспорването срещу Решение № 287, прието по т.1 от дневния ред на заседание по Протокол № 12/ 22.11.2024г. на Общински съвет- Несебър и производството по същото дело е било прекратено. От частния жалбоподател се излагат съображения, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че по делото не е получавано указание за внасяне на държавна такса. Моли да се отмени постановеното определение и да се разпореди администриране на съдебното производство пред административния съд. Ответникът- Общински съвет- Несебър, в писмено становище, подадено чрез адвокат С. Каменова от АК Бургас моли да се отхвърли жалбата, като неоснователна и остави в сила постановеното определение, като правилно. Върховният административен съд, трето отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Адм. съд е бил сезиран с жалба на Медицински център "Д-р Д. Пеев" ЕООД– със седалище гр. Несебър, против Решение № 287, прието по т.1 от дневния ред на заседание по протокол № 12/ 22.11.2024г. на Общински съвет Несебър. С Разпореждане № 10366/ 17.12.2024г. адм. съд е оставил без движение производството по делото, като на основание чл.158 ал.1 АПК е указал на жалбоподателя в седемдневен срок от съобщението да отстрани нередовностите по жалбата, а именно да представи документ, доказващ плащане на държавна такса. Съдът изрично е указал на страната, че ако в дадения срок не бъдат изпълнени указанията ще бъде прекратено производството по делото. Разпореждането е било съобщено лично на лицето на 06.01.2025г. и в указания от съда срок не са били отстранени нередовностите. С оглед на това решаващият съд е констатирал, че нередовностите на оспорването не са отстранени в указания срок, поради което е оставил искането без разглеждане, а производството по делото прекратил с оглед наличие на предпоставките на чл.158, ал.3 от АПК. Така постановеното определение е ПРАВИЛНО. Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател за неправилност на първостепенното определение. Оспореният съдебен акт е допустим, валиден и постановен в съответствие със закона. Адм. съд в резултат на сезиране в срок е извършил предвидените в чл. 126 и сл. АПК процесуално правни действия. Неговият извод за това, че не е налице редовно оспорване е обоснован и постановен в съответствие със закона. Правото на жалба е потестативно процесуално правомощие, от категорията на публичните субективни права. Неговата процесуална реализация зависи от изискванията за надлежното му упражняване, чрез подаване на редовна жалба. Първоинстанционното производство е образувано по жалба, за която правилно АС Бургас е приел, че не отговаря на законовите изисквания, поради невнасянето на държавна такса. С оглед отделния правен спор, таксата е дължима за всяко дело, независимо, че оспорващият е едно и също лице. Неоснователни са твърденията, че не е получавано указание за внасяне на държавна такса по делото. Безспорно е по делото обстоятелството, че указанията за изправяне на недостатъците по жалбата са съобщени надлежно на жалбоподателя. На съобщението за указанията е налице отбелязване за връчването лично на управителя (лист 171 от делото на АС Бургас). Жалбоподателят не е изпълнил изискванията да внесе дължимата държавна такса, съобразно дадените указания. Заедно с частната жалба е представена квитанция, но тя касае различно дело и с това е неотносима към правния спор. Съдът в най- ранен етап проверява съдържанието на жалбата и нейните приложения. Редовността на жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обжалване, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на оспорването правилно са предприети, санкциониращите процесуални действия, като обосновано жалбата е оставена без разглеждане по реда на чл. 158, ал. 3, във връзка чл. 151 от АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение