Определение № 268 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 428/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, пр. първо ГПК. Съдът е сезиран с частна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу определение от 15.12.2022 г., постановено в проведено на същата дата открито съдебно заседание по гр. д. № 3137/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на гр. д. № 49308/2018 г. по описа на СРС, 113 състав, понастоящем висящо пред СГС, II-г въззивен състав по в. гр. д. № 1392/2020 г. Софийски апелативен съд е констатирал, че по гр. д. № 49308/2018 г. на СРС М. Б. В. е предявила иск за нищожност на завещанието на В. Ц. К. в полза на С. К. С.. Намерил е, че от изхода на това дело зависи материалноправната легитимация на първоначалната ищца М. Б. В. и съответно на конституираната на нейно място нейна дъщеря Ф. Д., по висящия пред него правен спор. Жалбоподателят атакува определението за спиране на делото с твърдения, че предявеният срещу него иск е недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация на банката. Счита, че исковата молба е нередовна, като от нея не става ясно на какво основание сумата от 31 986.84 лв. се претендира от „Първа инвестиционна банка“ АД, още повече че е налице и предявен иск за същата сума от М. В. срещу С. С., с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Насрещната страна е депозирала отговор на частната жалба, с който оспорва съща Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата за допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред Софийски градски съд е образувано гр. д. № 4454/2019 г., с ищец М. Б. В. (починала в хода на процеса, с конституиран наследник по закон дъщеря й Ф. К. Д.), и ответник „Първа инвестиционна банка“ АД. В исковата молба се твърди, че М. В. е била единствен наследник по закон (първа братовчедка) на В. Ц. К. Последната починала на 21.09.2017 г., като имала сметка при ответника „Първа инвестиционна банка“ АД, наличността по която възлизала на сумата от 31 986.84 лв. На 15.08.2018 г. от банката противоправно - без полагане на изискуемата грижа на добрия търговец, била платена наличността по депозитната сметка на лице (С. К. С.), въз основа на нищожно завещателно разпореждане от В. К. Ищцата сочи, че преди плащане на сумата банката била уведомена за това, че е налице законен наследник, че завещанието е оспорено относно автентичността му и че са образувани и висящи прокурорска проверка и гражданско дело за това, но въпреки това ответникът, чиято грижа по изискване на чл. 302 ТЗ е завишена, не извършил проверка дали третото лице е надлежен, а не привиден кредитор и дали има право да получи сумата от депозитната сметка. Ето защо ищцата претендира от „Първа инвестиционна банка“ АД заплащане на сумата от 31 986.84 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на противоправно поведение от страна на банката, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа на добрия търговец, чрез проявяване на пасивност за установяване кой е действителният кредитор на длъжника, респ. без да установи качеството надлежен кредитор на трето лице, ползващо се от неистинско завещание, в резултат на което неправилно и неоснователно е изплатил сумата по влога, принадлежала на наследодателката на ищцата на лице, което няма права на наследник, ведно със сумата от 2008.07 лв. - лихва за забава от деня на неправомерното изплащане на сумата на неоторизирано лице - 15.08.2018 г., до датата на исковата молба, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, квалифицирайки го по чл. 49 ЗЗД, след което – след подадена въззивна жалба от Ф. Д. – е образувано гр. д. № 3137/2022 г. пред Софийски апелативен съд. По делото са представени доказателства, че по гр. д. № 49308/2018 г. на СРС е постановено решение № 247468/17.10.2019 г., с което, по иск на М. Б. В. срещу С. К. С., е признато за установено, че саморъчното завещание от 12.09.2017 г. на В. Ц. К., починала на 21.09.2017 г., с което на С. К. С. е било завещано цялото движимо и недвижимо имущество на завещателя, е нищожно на основание чл. 42, б. „б“ ЗН, тъй като не е написано и подписано от завещателя. Това решение е обжалвано и по жалбата на С. е образувано гр. д. № 1392/2020 г., висящо пред Софийски градски съд. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че незаконосъобразно Софийски апелативен съд е заключил, че делото, по което се оспорва валидността на завещанието, е преюдициално за образуваното пред него дело, доколкото от изхода му зависи дали първоначалната ищца М. В. (с правоприемник в хода на процеса дъщеря й Ф. Д.), действително се явява наследник на В. К. и като такава е била в правото си да претендира сумата по банковата сметка на Къчова в „Първа инвестиционна банка“ АД. Съгласно чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдебното решение влиза в сила, респ. сила на пресъдено нещо се формира само между същите страни, т.е. само между лицата, участвали по делото, по което е постановено решението, както и по отношение на техните наследници и правоприемници. Същевременно ал. 3 на същия член урежда, че решението по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички. При необходимо другарство – чл. 216, ал. 2, във вр. с чл. 304 ГПК, решението има сила и спрямо неучаствалия в делото необходим другар. След като „Първа инвестиционна банка“ АД не участва като страна по делото за оспорване валидността на завещанието, нито попада сред лицата по чл. 298, ал. 2 ГПК, нито в случая е налице хипотеза на необходимо другарство, тя няма да бъде обвързана от решението по предявения от М. Б. В. срещу С. К. С. иск за нищожност на завещанието на В. К. От това следва и че въпросното решение няма значение за спора, във връзка с който е образувано гр. д. № 4454/2019 г. по описа на Софийски градски съд, тъй като то е непротивопоставимо на една от страните по него - „Първа инвестиционна банка“ АД. Изложеното обуславя отмяна на атакуваното пред ВКС определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,