Определение № 8880 от 16.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6413/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез процесуален представител, против определение № 3549/ 22.03.2024 г. и по частна жалба на "Инпе Транспорт" ООД, чрез процесуален представител, против определение №5559/08.05.2024 г., и двете постановени по адм.дело №2956/2024 г. на на Върховния административен съд, седмо отделение. Частният жалбоподател АПИ твърди неправилност на обжалваното от него определение № 3549/ 22.03.2024 г. като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, иска отмяната му, връщане на делото на тричленния състав на ВАС, седмо отделение за произнасяне по същество и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството по частната жалба. Ответникът по частна жалба - "Инпе Транспорт" ООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор, взима становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на частната жалба, иска оставяне на определението в сила, присъждане на разноски за настоящето производство. Частният жалбоподател "Инпе Транспорт" ООД поддържа, че обжалваното от него определение №5559/08.05.2024 г. е неправилно, иска отмяната му, изменение на определение № 3549 / 22.03.2024 г. чрез присъждане на направените пред тричленния състав на ВАС разноски, както и разноските за настоящето производство. Ответникът по частна жалба АПИ в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на определението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба на АПИ е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С определение № 3549/ 22.03.2024 г. тричленният състав на ВАС, седмо отделение, е оставил без разглеждане жалбата на АПИ срещу протоколно определение от 09.02.2024 г. по КНАХД №11099/2023 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по отправено преюдициално запитване, по което е образувано дело № С - 61/2023 г. и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение, с което е спряно производството по делото не е от категорията обжалваеми съдебни актове съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, поради и което частната жалба е процесуално недопустима. Посочено е, че забраната за инстанционен контрол на определението за спиране се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава – членка. Изложени са и мотиви, че съдебните актове, постановени от касационната инстанция по ЗАНН, какъвто е административният съд, не подлежат на обжалване пред ВАС, който не е инстанция по ЗАНН, поради което и процесното определение за спиране на производството не подлежи на обжалване пред ВАС. Определението е неправилно. Определението за спиране е преграждащо (макар и за определен период от време) развитието на производството по делото. Приложението на чл. 63в от ЗАНН в частта досежно обжалването на решението на РС по реда по глава дванадесета на АПК, както и на чл. 132, ал.2, т.6 от АПК, и липсата на изрична правна норма, която да изключва обжалваемостта на това преграждащо определение за осигуряването на инстанционен контрол за правилност, обосновава извод за неправилност на изводите на тричленния състав на ВАС за недопустимост на частната жалба поради изчерпване на инстанционния ред. Неправилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че необжалваемостта на съдебните определения, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 от ГПК, с които се спира производството по делото, поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя и необжалваемост на определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, от друг съд във връзка с това отправено преюдицално запитване. Действително, разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава седемнадесета, раздел първи ГПК. Поради това в този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С-61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това се дължи от касационната инстанция отговор дали повдигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от ГПК, дело. Предвид изложеното определение № 3549/ 22.03.2024 г. е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба на "Инпе Транспорт" ООД е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С определение №5559/08.05.2024 г. е оставено без уважение искането на "Инпе Транспорт" ООД за изменение на определение № 3549/ 22.03.2024 г. по адм.дело №2956/ 2024 г. по описа на ВАС в частта за разноските. За да постанови определението тричленният състав е приел, че спорът по делото не е разрешен с акт по същество на спора, производството по делото е висящо. В чл.143 от АПК отговорността за разноски е регламентирана с оглед изхода на главния спор, който не е приключил. По разноските за производството пред ВАС се произнася първоинстанционният съд по аргумент от чл.226, ал.3 АПК. Определението е правилно като краен резултат. Предмет на съдебен контрол по адм.д. № 2956/2024 година по описа на ВАС е определение на Административен съд - София - град за спиране на съдебното производство. С този съдебен акт не се решава спорът по същество, досежно законосъобразността на електронен фиш, поради което по искането за разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва производството. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК със съдебния акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество. Мотивите досежно разноските са относими и към настоящото производство, за което не се присъждат разноски на този етап, а по същите следва да се произнесе съдебната инстанция, която ще постанови акт по същество на спора за законосъобразността на електронния фиш по аргумент от основание чл.226, ал.3 АПК - а именно АССГ при решаване на спора по същество. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, вр. с чл. 236 от АПК петчленният състав на ВАС