Определение № 2639 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4495/2022 г.
ВКСIV гражданско отделение19.09.2023 г.докладчик Боян Цонев
Диспозитив
ДА СЕ ВЪРНЕ на „РЛГ-България” ООД с ЕИК[ЕИК], недължимо внесената от него – с преводно нареждане/вносна бележка с уникален регистрационен № ....... – по сметката на Върховния касационен съд, държавна такса в размер 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), като сумата се преведе по посочената от него банкова сметка с IBAN: B. в „А. банк България“ АД. Определението не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати в счетоводството на ВКС за изпълнение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производство по чл. 4б от ЗДТ. С молба с вх. № 10069/17.08.2023 г. касаторът-ответник „РЛГ-България” ООД моли съда да му бъде върната, внесената от него по сметка на ВКС държавна такса в размер 1 200 лв. В молбата се сочи, че дружеството-касатор е внесло тази държавна такса за разглеждане на касационната му жалба, но с определение на съда касационното обжалване на въззивното решение не е допуснато. Молбата е основателна. С касационната жалба с вх. № 5951/23.06.2022 г., подадена от молителя „РЛГ-България” ООД, са представени два документа – за внесени на 23.06.2022 г. по сметка на ВКС две държавни такси: 1) преводно нареждане/вносна бележка с уникален регистрационен № ....... – за държавна такса в размер 30 лв. за произнасяне по допускане на касационното обжалване (лист 7 от делото); и 2) преводно нареждане/вносна бележка с уникален регистрационен № ..... – за държавна такса в размер 1 200 лв. за разглеждане на касационната жалба (лист 6 от делото). От приложените служебни писмени справки от счетоводството на ВКС, съответно – от 25.11.2022 г. (лист 4 от делото) и от 24.11.2022 г. (лист 5 от делото), също е видно, че тези две държавни такси са постъпили на 23.06.2022 г. по сметката на ВКС за държавни такси. С определение № 1199/18.05.2023 г., по реда на чл. 288 от ГПК настоящият съдебен състав на ВКС не е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по делото. От горното следва, че внесената с преводно нареждане/вносна бележка с уникален регистрационен №...... държавна такса в размер 1 200 лв. за разглеждане на касационната жалба на „РЛГ-България” ООД, е недължимо платена от дружеството-молител, тъй като подадената от него касационна жалба не е разгледана, а съдът се е произнесъл единствено по наведените от него основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. С оглед това, съгласно чл. 4б от ЗДТ тази държавна такса в размер 1 200 лв. следва да бъде върната на дружеството-молител, като се преведе по банковата сметка, посочена в молбата му с вх. № 10069/17.08.2023 г. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение