Определение № 1171 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 670/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на С. градски съд от 01.12.2009 г. по гр.д. № 9047/2009, с което е потвърдено решението на С. районен съд от 17.04.2009 г. по гр.д. № 10071/2008, с което е уважен предявеният иск по чл. 42, б “б” ЗН. Недоволна от решението е касаторката Д. А. М. – Б., представлявана от адв. К. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за правното значение на заключението на вещо лице по непоставена от съда задача и въз основа на непредставен по делото сравнителен материал, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата А. М. Т., представляван от адв. Л. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, тъй като не е представена нито задължителна, нито друга противоречива съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че оспореното завещание е подписано, но не е написано от завещателката, както се установява от неоспореното заключение на изслушаната експертиза. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси не обуславят решението по делото. Първоинстанционният съд е допуснал почеркова експертиза със задача “написано и подписано ли е саморъчното завещание от завещателката”, а неоспореното заключение на вещото лице е, че подписът е на завещателката, но доколкото изследваният подпис има буквена транскрипция и съдържа буквени елементи “Д”, “Х”, “п” и “о”, експертизата установява разлика в общите и частните признаци на същите букви в текста на завещанието, поради което е приет извода, че лицето, подписало завещанието не е изписало ръкописния му текст. Изследването от вещото лице на неприет от съда по надлежния ред сравнителен материал би опорочило заключението, ако то се основава само на такъв материал. В случая заключението се основава на сравнението между подписа и текста на завещанието. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение