Определение № 109 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 669/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] [населено място] против определение № 3259 от 15.11.2013г. по ч. гр.д.№ 2425/2013г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по чл. 248 ГПК, с което дружеството е осъдено да заплати на А. Ш. Х. направените по делото разноски за частното въззивно производство в размер на 300 лв. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на чл. 78, ал.5 ГПК и не отчитане на фактическата и правна сложност на делото пред Пловдивски ОС. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което е предвидена изрично възможност за обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. С решение № 2107 от 10.04.2013г. по гр.д.№ 12/2013г. на Пловдивски окръжен съд е уважен отрицателния установителен иск, предявен от А. Ш. Х., като е признато за установено, че той не дължи на Е. България Т.” ЕАД [населено място] сумата 4491,23 лв. неизплатена топлинна енергия за периода 01.06.1995г. – 31.07.2000г., ведно със законната лихва от 01.11.2000г. и сумата 1358 лв. мораторна лихва за периода 01.08.1995г. до 25.10.2000г. Присъдени са разноски на ищеца в размер на 1694,97 лв. Искът е уважен поради погасяване на вземанията по давност, а ответникът не е подавал отговор, не е правил никакви възражения и не е участвал в производството. След постановяване на решението, ответникът е възразил срещу разноските, като е твърдял прекомерност и по реда на чл. 248 ГПК е поискал намалението им. С определение № 8195/19.06.2013г. е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК. Това определение е обжалвано с частна жалба пред Пловдивски ОС и с определение № 2573/29.08.2013г. по ч.в.гр.д.№ 2425/2013г. е оставено в сила. Пред Пловдивски окръжен съд А. Ш. Х. е подал молба по чл. 248 ГПК за присъждане на деловодни разноски за производството по частната жалба. Той е претендирал такива още с отговора, представил е договор за правна помощ, в който е отразено, че е изплатена в брой цялата договорена сума – 300 лв. и е представил списък на тази разноска. В отговора по молбата [фирма] [населено място] е заявил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Молбата е уважено с обжалваното сега определение № 3259 от 15.11.2013г. по ч. гр.д.№ 2425/2013г. на Пловдивски окръжен съд, като е присъдена цялата сума от 300 лв. Определението е неправилно. Ответникът по молбата по чл. 248 ГПК е възразил за прекомерност на уговорените разноски от 300 лв. за производството по частната жалба на основание чл. 78, ал.5 ГПК. Въззивната инстанция обаче не се е произнесла по това възражение. То е заявено в срок и е основателно. Производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК не съставлява правна и /или/ фактическа сложност. Съгласно чл. 7, ал.1 т.7 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, уговорения хонорар за производство по частна жалба е не по-малък от 1/3 от минималния хонорар за производството. Така при цена на иска общо 5849 лв., минималния хонорар за производството съгласно чл.7, ал.2 т.3 от Наредбата е 450 лв. За производството по частната жалба минималния хонорар по чл. 7 ал.1 т.7 от Наредбата е 150 лв. До този размер следва да се намалят присъдените разноски в производството по въззивна частна жалба. Изложените по-горе мотиви са относими и за претендираните разноски в настоящото производство. Жалбоподателят претендира разноски и отново е направил възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Предвид изложеното по-горе и частичната основателност на частната жалба, за настоящата инстанция следва да се присъдят разноски по 100 лв. на всяка от страните. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение