Решение № 27 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 613/2009 г.

Решение № 27 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 613/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 319 от 14.11.2007 г. по гр. д. № 298/2007 г. на районен със гр. С., оставено в сила с р. № 238 от 1.09.2008 г. по гр. д. № 76/2008 г. на Б. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от В. Я. Б. по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото за възстановяване на гори в землището на с. И., които са били собственост на нейния наследодател Я., починал през 1996 г. С определение № 767 от 24.07.2009 г. е допуснато обжалване на решението на въззивния съд пред Върховния касационен съд, на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - наличие на противоречива съдебна практика по въпроса за доказателствата по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. В касационната жалба на ищцата се поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, доколкото съдът е приел, че представеният списък на притежатели на гори не представлява извлечение от данъчните регистри и не доказва правото на собственост на наследодателя на ищцата. За да се произнесе по жалбата, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Според ищцата наследодателят й Я. А. К. е притежавал четири гори в землището на с. И., в различни местности, с обща площ 14,5 дка, които е пропуснал да заяви за възстановяване в срок и затова тя упражнява правото му по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Представила е издаден от Д. архив "списък на притежателите на гори", където под № 156 е записан Я. А. К. като собственик на четири гори, описани по площ, вид на гората, местност и съседи, като е поддържала, че този списък представлява извлечение от емлячните /данъчни/ регистри на населението на с. И. П. обстоятелство е удостоверено и от Общинската с. "З" съгласно у-ние № 366/3.12.2007 г. С оглед на горните данни следва да се приеме, че въззивният съд не е имал основание да не кредитира представените писмени доказателства, тъй като те попадат сред доказателствата, посочени в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, с които може да се установи притежаването на гори и земи, подлежащи на възстановяване по този закон. На основание чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК за правилна следва да се приеме практиката по представените решения на Софийски окръжен съд, К. районен съд и Ш. окръжен съд, според които емлячният и данъчният регистър са документи, от категорията на тези, посочени в закона, с които може да установи правото на собственост върху подлежащи на възстановяване гори и земи от горския фонд. Тези регистри са сред изрично посочените в текста на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ предвид на това, че представляват едни от най-масово съставяните и представяни документи, съдържащи достоверна информация за собствеността на имотите. Неоснователно е и становището за недоказаност на обстоятелството, че представените списъци са извлечение именно от емлячните регистри, както и че Общинската с. "З" не е оправомощена да удостоверява подобни факти, тъй като е видно, че списъкът е предоставен от Д. архив, а от друга страна по силата на възложените й функции от закона Общинската с. "З" събира и разполага с всичката налична информация, получена от различни източници и необходима в процеса по възстановяване на собствеността, от което произтича и правомощието й да удостоверява съдържащите се в тези източници данни. По изложените съображения следва да се приеме, че ищцата е установила с надлежните доказателства, че наследодателят й е притежавал посочените имоти към момента на национализацията на г. и че същите подлежат на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ. Предявеният иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е основателен и следва да се уважи, след отмяна на неправилното решение на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 290 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение