Определение № 380 от 09.09.2025 г. на ВКС по н. д. № 751/2025 г.

Производство е образувано на основание чл. 43, т. 2 от НПК по повод определение № 1864 от 06.08.2025 г. на съдия Марина Ив. Мавродиева, съдия-докладчик по НАХД № 2754/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, LIII наказателно отделение, с искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по НАХД № 2754/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас е било образувано по постъпила жалба от А. Д. М., против наказателно постановление № 25-4058-000856/02.07.2025 г. на Началник сектор в ОД МВР Бургас, сектор ,,Специализирани полицейски сили“ – гр. Бургас. Жалбоподателят А. Д. М. е съдия в Районен съд – Бургас. Съдията-докладчик е констатирал, че в случая са налице предпоставките на чл. 43, т. 2 НПК и с определение № 1864 от 06.08.2025 г. е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил на Върховния касационен съд на Република България по компетентност за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Настоящият съд следва да посочи, че хипотезата по чл. 43, т. 2 от НПК се отнася до случаите, в които обвиняемият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател, действащ в района на съда, компетентен да разгледа делото. При подобни обстоятелства, когато делото се разглежда от съдии, правораздаващи в същия съдебен район, съществува значителна по степен вероятност от проява на пристрастие, която поставя под съмнение справедливостта на съдебния процес. Поради това, съдебната практика трайно възприема, че в подобни хипотези промяната на подсъдността не подлежи на преценка, а представлява императивно изискване. Допълнително, резонно съдията-докладчик е отбелязал, че разпоредбата на чл. 43, т. 2 НПК следва да намери приложение и спрямо административнонаказателни дела, с оглед на разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, която установява, че при липса на особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. Както е посочено и в иницииращия настоящото производство съдебен акт, основанието по чл. 43, т. 2 НПК е самостоятелно основание за промяна на подсъдността и поради това не е необходимо за определяне на друг съд за разглеждане на делото, да са налице отводи от всички съдии в местно компетентния съд. Производството следва да бъде възложено за образуване и разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, за да се обезпечи правото на страните в процеса на разглеждане на делото от безпристрастен и независим съд. Едновременно с това следва да се отчете и критерият за териториална близост, гарантиращ спазване изискванията за бързина на производството, минимализиране на затруднения от деловоден и финансов характер. Предвид горното, Върховният касационен съд счита, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд - Сливен. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение